Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 196

Обвиняваше ли Клейвърхаус? Какво по-лесно от това, когато колата вече се е преобърнала? От друга страна, репутацията на Клейвърхаус като интелигентно ченге беше създадена преди снощното кръвопролитие. А той се провали… сгромоляса се напълно.

Заледени пътища, трябваше да осигурят затварянето на портала. Избутването на блокиращите коли с конските сили само на един камион не беше проблем.

Снайперисти в сградата — превъзходно в затвореното пространство на двора, но не успяха да задържат там камиона и те се оказаха изцяло излишни.

Въоръжени полицаи зад камиона — риск от кръстосан огън.

Клейвърхаус трябваше да ги накара да изгасят двигателя или — още по-добра идея — да изчака, докато те сами го изгасят, и тогава да обяви присъствието си.

Джак Мортън трябваше да застане зад прикритие и да държи главата си ниско долу.

А Ребус трябваше да го предупреди.

Но викът му щеше да насочи вниманието на въоръжените бандити към него самия. Страх — това ли беше основното му чувство в този критичен момент? Простичък човешки страх. Като преди кървавата баня в оня бар в Белфаст, когато не посмя да се обади, за да не си навлече гнева на Робота-подлец, страх от приклада на автомат, вдигнат срещу него. Може би тази беше причината — никакво „може би“, точно тази е била причината — която обясняваше властта на Линц над него. Защото ако Ребус беше тогава във Вилфранш, пиян от неуспех, обзет от мечта за победа… ако беше войник от ротата на Линц там, обикновен раболепен лакей с автомат, наелектризиран от расизъм и загуба на приятели… кой би могъл да каже какво би направил?

— Господи, Джон, откога висиш тук?

Боби Хоган докосваше лицето му, опитваше се да измъкне папката от вкочанените му пръсти.

— Превърнал си се в къс лед! Хайде да се прибираме.

— Не ми е студено — прошепна Ребус. И сигурно бе така, как иначе да се обясни потта, която се стичаше по гърба и челото му? Как иначе да се обясни защо започна да трепери едва когато Боб Хоган го въведе в отопления коридор?

* * *

Хоган изля две големи чаши силно подсладен чай в гърлото си, без да му мигне окото. Управлението все още бръмчеше възбудено след нощния екшън по американски: шокът се преплиташе с всевъзможни слухове и теории. Ребус обясни действителното положение на Хоган.

— Ако никой не проговори, ще се наложи да пуснат Телфорд.

— А записа?

— Ще го задържат за друго време… ако са хитри.

— Кои го разпитват?

Ребус сви рамене.