Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 198

Ребус заподсвирква „Луд“, привлече вниманието на Хубавеца и бе възнаграден с крива усмивчица, но само толкова: Симърс продължаваше да седи със скръстени ръце.

— На твое място бих отворил тая папка — подхвърли Ребус.

— Лентите се въртят — обяви Хоган. Започнаха с формалната част: дата, час, място, присъстващи. Ребус погледна адвоката и се усмихна. Последният изглеждаше доста скъп — както винаги, Телфорд бе поръчал най-доброто.

— Слушал ли си някои песни на Елтън Джон, Брайън? — запита Ребус. — Ето ти заглавието на едната: „Някой спаси живота ми тая нощ“. Ще ми я запееш, когато погледнеш в тая папка. — Чукна многозначително с пръст по нея. — Хайде, престраши се, знаеш, че не говоря през шапката си. Не те вкарвам в клопка, не е нужно да казваш нещо. Но трябва да направиш жест за себе си.

Хубавецът погледна лъскавия адвокат, който изглеждаше несигурен.

— Клиентът ви няма да се дискредитира, няма страшно — обади се пак Ребус. — Ако искате, прочетете я първо вие, нямам нищо против. Едва ли ще схванете за какво става дума, но няма значение.

Адвокатът отвори папката; тя съдържаше около дузина гъсто изписани листи.

— Извинявам се предварително за грешките — продължаваше Ребус. — Много бързах.

Хубавецът дори не погледна материала. Той не сваляше поглед от Ребус, докато адвокатът му прехвърляше листите.

— Тези обвинения нямат никаква стойност, разбирате го, нали? — заяви накрая адвокатът.

— Чудесно, но това е само вашето мнение. Аз не искам от господин Симърс да признае или да отрече каквото и да било. Нямам нищо против да продължава да се прави на глух и ням, стига да използва очите си.

Усмивка за Ребус, поглед към адвоката, който сви рамене и обяви, че папката не съдържа нищо от значение. Още един поглед към Ребус и Хубавецът разгъна ръце, вдигна първия лист и зачете.

— За записа — обяви Ребус. — В момента господин Симърс чете доклада ми, подготвен по-рано днес. — Замълча за миг. — Искам да кажа вчера, събота. Той чете моите обяснения на последните събития във и около Единбург, събития, засягащи работодателя му, Томас Телфорд, японски бизнес-консорциум — който, по мое мнение, е предна линия на Якудза — както и един господин от Нюкасъл на име Джейк Таравич.

Замълча отново и на лентата бе записано обаждането на адвоката. „Съгласен съм дотук.“ Ребус кимна и продължи.

— Моята версия на споменатите събития е както следва. Джейк Таравич става съдружник на Томас Телфорд, защото иска нещо, което Телфорд има, а то е много добра организация за внос на наркотици в Англия. Или това, или — веднъж след като отношенията между двамата се установяват — територията на Телфорд. За да улесни реализацията на крайната си цел, той предизвиква война между Телфорд и Морис Джералд Кафърти. Тук не е имал никакъв проблем, тъй като Телфорд вече настъпва агресивно в територията на Кафърти, вероятно подбутван от Таравич, който е трябвало само да усили враждата. За тази цел той нарежда на своите хора да атакуват човек на Телфорд, продавач на дрога, пред един от нощните клубове на Телфорд и Телфорд незабавно хвърля вината върху Кафърти. Таравич организира и нападение на крепостта на Телфорд в Пейсли. Междувременно се занизват нахлувания в територията на Кафърти и нападения срещу неговите хора: отмъщение на Телфорд за понесени щети.