Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 197

— Самият Фермер Уотсън, поне според последната информация. Изглежда е започнал в двойка с Бил Прайд, но после зърнах Прайд в коридора, така че или почиват, или са се разменили.

Хоган поклати глава.

— Дяволска работа!

Ребус се втренчи в чашата чай пред него.

— Мразя захарта.

— Изпи първата чаша, без да ти мигне окото.

— Така ли? — Той отпи глътка и се сгърчи от отвращение.

— Между другото, какви ги вършеше навън, по дяволите?

— Връщах се към живота.

— Май обратното изглежда по-вероятно. — Хоган приглади непослушен кичур. — Посети ме човек на име Харис.

— Какво ще правиш?

Хоган сви рамене.

— Вероятно ще се направя на разсеян.

Ребус го изгледа втренчено.

— Възможно е да не се наложи.

36.

Колхун явно не обичаше полицейските управления: лицето му бе като отворена книга.

— Благодаря, че се отзовахте на поканата ни — опита се да го ободри Ребус.

— Нямах голям избор.

До него седеше адвокат, непознат мъж на средна възраст: да не би да е още някой от адвокатите на Телфорд? Не му пукаше.

— Може да се наложи да свикнете с липсата на избор, доктор Колхун. Знаете ли кой още е тук? Томи Телфорд, Брайън Симърс и компания.

— Кой?

Ребус поклати глава.

— Лошо, бъркате репликите. Трябва да ги познавате: говорихме за тях пред Кандис. — Колхун се изчерви. — Спомняте си за Кандис, нали? Истинското й име е Дуня, казвал ли съм ви го? Тя има дете някъде, син, който й е бил отнет. Може би ще го намери някой ден, а може и никога повече да не го види.

— Не разбирам връзката с…

— Телфорд и Симърс ще прекарат известно време на топло. — Ребус се облегна назад. — Ако пожелая, бих могъл спокойно да ви включа към компанията им там. Какво ще кажете за една такава перспектива, доктор Колхун? Помагане на сводници и т.н.

Ребус усещаше как се отпуска, претопява се в работата си, отдавайки й се изцяло — в памет на Джак.

Адвокатът отвори уста да изплюе поредния шаблон, но Колхун го изпревари:

— Беше грешка.

— Грешка ли? — изсмя се Ребус. — Е, може да се каже и така, предполагам. — Наклони тяло напред с лакти върху масата. — Време е да изповядате грешките си, доктор Колхун. Знаете какво се говори за изповедта.

* * *

Брайън Симърс, Хубавецът, изглеждаше чист и невинен като жертвен агнец. До дясното му коляно се кипреше адвокат от по-висока класа, наподобяващ луксозен гробар и очевадно бесен заради принудата да чака досега. Докато се настаняваха около масата, Хоган зареди магнетофона и видеото с касети под пълноводния поток на адвокатския протест, обмислян и репетиран наум през последните два часа.

— От името на моя клиент се чувствам задължен да заявя, че не съм бил свидетел на по-осъдително поведение от…

— Смятате, че сте видял осъдително поведение? — прекъсна го Ребус. — Още нищо не сте видял, както се пее в песента.

— Разбирам, че…

Ребус го игнорира, плесна шумно папката върху масата и я плъзна към Хубавеца.

— Хвърли един поглед.

Хубавецът беше с черен костюм и яркочервена риза, отворена на врата. Липсваха слънчевите очила и ключовете за кола. Докаран беше от апартамента му в Ню Таун. Коментар на единия от арестувалите го: „Оцъклих се — не бях виждал такава огромна стереоуредба! Педалът не спеше, слушаше Пасти Клайн.“