Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 194

Завинаги.

Не бе проронил и сълза и сигурно нямаше да го стори и след отшумяването на шока, знаеше го. Но имаше усещането, че е изтръпнал от главата до петите, сякаш сърцето му бе инжектирано с новокаин. Светът около него като че ли бе забавил крачка, сякаш механизмът му се е износил и едва го притикваше. Запита се дали слънцето ще изгрее отново, дали ще събере достатъчно енергия.

„Аз го вкарах в това.“

И преди се бе валял в чувство за вина и провал, но нищо от преживяното не можеше да се сравни с ада, в който се гърчеше сега. Болката бе съкрушителна. Джак Мортън, ченге със спокоен живот във Фолкърк, убит в Единбург, защото приятел го бе помолил за услуга. Джак Мортън, върнал се към живота с волевия си отказ от цигари и алкохол, възстановил физическата си форма, хранещ се природосъобразно, полагащ сериозни грижи за себе си, без да ги превръща в самоцел. Сега лежи в моргата и телесната му температура постепенно се стопяваше — завинаги.

„Аз го поставих там.“

Ребус скочи внезапно, запрати необуздано стола в стената. В стаята влезе Джил Темплър.

— Как си, Джон?

Ребус избърса уста с гърба на ръката си.

— Отлично.

— Ако ти се иска да отдъхнеш, офисът ми е свободен.

— Не, ще се оправя. Само… — Огледа се безпомощно. — Имате ли нужда от тая стая?

Тя кимна.

— Хубаво. — Той вдигна стола. — Кого?

— Брайън Симърс. Хубавеца.

Ребус се изправи.

— Мога да го принудя да отвори уста. — Темплър го изгледа скептично. — Повярвай ми, Джил. — Ръцете му трепереха. — Той няма представа какво съм насъбрал срещу него.

Тя скръсти ръце на гърди.

— И какво е то?

— Трябва ми само… — Погледна часовника си — около един час, най-много два. Трябва да намеря Боби Хоган. Искам да присъства и Колхун — докарайте го веднага.

— Кой е пък тоя?

Ребус намери визитката му и й я подаде.

— Веднага — повтори той. Оправяше вратовръзката си с непослушни пръсти, придаваше си приличен външен вид. Мълчаливо приглади назад и косата си.

— Джон, не смятам, че си в състояние да…

Той залюля показалец срещу нея.

— Не си играй с предположения, Джил. Не говоря празни приказки, ще го пречупя.

— Досега нито един не си е отворил устата.

— Симърс ще пропее. — Втренчи се в нея. — Повярвай ми. Погледите им се преплетоха за миг и тя му повярва.

— Ще задържа нещата до появата на Хоган тук.

— Благодаря ти, Джил.

— И Джон…

— Да?

— Много съжалявам за Джак Мортън. Не го познавах лично, но чувам какво говорят за него. — Ребус кимна. — Твърдят, че той никога не би те обвинил.

Ребус се усмихна.

— Така смята и последният на опашката.

— На опашката има само един човек и той е Джон Ребус.

Ребус набра телефонния номер на дежурния в хотел „Каледония“ и запита за Шода. Оказа се, че японецът е напуснал внезапно хотела преди два часа: почти веднага след като получава зелената папка, оставена от Ребус на рецепцията. Купил беше три такива папки по трийсет и пет пенса от книжарницата за канцеларски материали на „Ребърн Плейс“, изръсил се беше лира и шейсет и пет пенса. Останалите две папки бяха в колата му, само едната от тях бе празна.