Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 193

— Дръж се, приятелю.

Сайобан Кларк на прага, очите й пълни със сълзи.

Ребус мина край нея, закрачи към улицата, където хора от Въоръжения екип за бързо реагиране поставяха белезници на ранения гангстер. Никой не обръщаше внимание на мъртвото му другарче. Малка група зрители наблюдаваха сцената отдалеко. Ребус се наведе над трупа, измъкна автомата от сгърчените му пръсти, върна се пред патрулната кола. Чу нечий вик:

— Той е въоръжен!

Ребус се наведе, докато цевта на автомата докосна тила на ранения. Деклан от магазина: тежко дишане, коса, сплъстена от пот, притискащ в смъртен ужас лице в уличната настилка.

— Джон…

Клейвърхаус. Нямаше нужда от мегафон: стоеше точно зад него.

— Наистина ли искаш да си като тях?

Като тях. Като Робота-подлец. Като Телфорд, Кафърти и Таравич. Пресичал беше разделителната линия и преди, имаше зад гърба си няколко пътешествия напред и назад. Стоеше с крак върху Деклан, горещата цев на автомата пърлеше тила на бандита.

— Моля, те, не… о, Господи, моля те… недей… не… не!

— Млъкни! — изсъска Ребус. Усети ръката на Клейвърхаус върху своята, щракна предпазителя.

— Джон, отговорността е моя. Прецаках се, не се прецаквай и ти.

— Джак…

— Знам.

Пред очите му се спусна мътна пелена.

— Те се измъкват.

Клейвърхаус поклати глава.

— Пътят е блокиран. Подкрепленията са вече там.

— А Телфорд?

Клейвърхаус погледна часовника си.

— Орми го прибира в момента.

Ребус сграбчи ръката му.

— Закови го!

Приближаващ вой на сирени. Ребус закрещя на полицаите наоколо да изместят колите, за да освободят път. После изтича към портала. Сайобан Кларк бе коленичила до Джак и галеше челото му с мокро от сълзи лице. Погледна Ребус и поклати бавно глава.

— Отиде си… — прошепна тя.

— Не! — Знаеше истината, но повтаряше тая едносрична думичка отново и отново, отново и отново.

35.

Разпределиха заловените в две полицейски управления: Фетс и Торфихен. В Сейнт Ленард отведоха само Телфорд и няколко от приближените му „лейтенанти“. В резултат се получи истински кошмар. Клейвърхаус се наливаше със силно кафе и не предприемаше нищо, за да сложи нещата в ред: искаше да ги организира както трябва, но съзнаваше личната си отговорност за клането във фабриката на Маклейн и това му връзваше ръцете. Равносметката беше наистина тъжна: двама мъртви — един полицай и един снайперист, шестима ранени полицаи (или засегнати в една или друга степен — единият от тях доста сериозно) и един ранен снайперист — според някои не много тежко.

Измъкналите се в полицейските коли бяха настигнати и арестувани след престрелка — слава Богу, без жертви. Всички арестувани мълчаха като риби.

Ребус седеше в празно помещение за разпити в Сейнт Ленард, проснал ръце върху масата и отпуснал глава върху тях. Седеше така от доста дълго време и мислеше за загубата на близък човек, мислеше за внезапните удари на съдбата. Един живот, едно приятелство — отнесено завинаги.