Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 191

„Въоръжена полиция. Отворете бавно вратите на кабината и излезте един по един с вдигнати ръце. Повтарям: въоръжена полиция. Хвърлете оръжията, преди да излезете. Повтарям: хвърлете оръжията.“

— Направи го, хайде! — съскаше Ребус. — Заповядай им да изключат проклетия двигател!

Клейвърхаус:

— Порталът е блокиран, няма изход. Не желаем да нараним никого.

— Нареди им да хвърлят ключовете! — Хвърли се обратно в колата с ругатня, грабна радиото: — Клейвърхаус, заповядай им да хвърлят проклетите ключове!

Не виждаше нищо през скрежа на предните стъкла, но чу вика на Кларк:

— Излизай!

Зърна неясни светли петна. Камионът се носеше на заден към портала. С бясна скорост. Двигателят ревеше, не се движеше по права линия, но се бе нацелил към портала.

Право към него.

Експлозия и във въздуха се запремятаха парчета тухли от зида. Ребус захвърли радиото, ръката му се заплете в предпазния колан. Кларк крещеше невъздържано, докато Ребус се измъкваше от колата.

Секунда по-късно камионът се вряза в нея сред писък на разкъсан метал, тя се плъзна назад и удари колата след нея. Улицата заприлича на ледена пързалка: камионът бе подбрал три коли по пътя си към магистралата.

Клейвърхаус крещеше по мегафона, задавен от прах:

— Не стреляйте! Полицаи наблизо! Полицаи наблизо!

Е, да, оставаше само да ги заковат със снайперистки огън от покриви и прозорци. Мъже и жени се измъкваха от колите, хлъзгаха се, падаха един върху друг. Някои от тях все още стискаха оръжие, но бяха замаяни и неадекватни. Задните врати на камиона, изкривени от първоначалния удар, се отвориха рязко и седем или осем мъже скочиха на улицата и се впуснаха в бяг. Двама от тях имаха автомати и изстреляха по три-четири куршума.

Викове, писъци, мегафон. Стъклената стена на портиерната се разби на хиляди парчета от случайно попаднал куршум. Ребус не виждаше Джак Мортън, нито Кларк. Лежеше по корем върху парче затревена площ, класическа поза за защита и поражение, при това напълно безполезна в първия смисъл. Прожектори заляха целия район в ярка светлина и един от гангстерите — Деклан от магазина — в момента се целеше в най-близкия от тях. Другите членове на бандата тичаха с все сила по улицата. Въоръжени бяха с автомати и бухалки. Ребус разпозна няколко лица: Али Корнуел, Дийк Макгрейн. Уличното осветление, естествено, не работеше и им осигуряваше нужното прикритие. Ребус се надяваше, че подкреплението отзад ще се включи навреме.

Да, те вземаха завоя — фаровете запалени, сирените — надути докрай. Завесите по прозорците на жилищните блокове наоколо се оживиха, ръце на невидими тела триеха запотените стъкла, стреснати очи се взираха в уличното шоу. А точно пред Ребус на около два сантиметра от носа му искреше дебело заскрежен стрък трева. Той различаваше всяко сребърно кристалче и сложната, красива плетеница, която бързо се топеше от дъха му. Студът проникваше в тялото му, но не смееше да мръдне: снайперистите тичаха към улицата — към него — от сградата, осветена като коледно дърво.