Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 178

Гроул веднага включи и заработи на пълни обороти:

— Това е истина, инспекторе. Може ли да запитам на базата на какво присъствате на този разпит?

— Ще ви стане ясно — намеси се Хоган, — ако ни дадете възможност да започнем.

Гроул се изкашля ненужно, но замълча. Хоган изчака преднамерено няколко секунди, преди да започне.

— Господин Симърс, познавате ли човек на име Джоузеф Линц?

— Не.

Последва дълга пауза. Симърс протегна нозе. Погледна Хоган, мигна и мигването неволно премина в моментно потрепване на едното око. Той подсмъркна, потърка ненужно нос: опитваше се да създаде впечатление, че издайническото потрепване не означава нищо.

— Никога ли не сте се срещали?

— Никога.

— Името му не означава нищо за вас, така ли?

— И преди сте ме питали за него. Ще ви отговоря по същия начин: никога не съм познавал този плъх. — Симърс изправи гръбнак и го погледна предизвикателно.

— И никога не сте говорил с него дори по телефона, така ли?

Симърс погледна Гроул.

— Клиентът ми не беше ли достатъчно ясен, инспекторе?

— Бих желал да получа отговор.

— Не го познавам — заяви Симърс и се насили да се отпусне.

— Никога не съм говорил с него. — Пак се вторачи в Хоган и този път издържа без мигване и трепване. Иззад очите му надничаше само чист егоизъм и нищо друго. Ребус се запита как е възможно да го смятат за красавец, когато цялостният му поглед върху живота бе по принцип толкова грозен.

— Той не ви ли е телефонирал в… в офиса?

— Нямам офис.

— Говоря за офиса, който делите с вашия работодател.

Хубавецът се усмихна. Харесваха му купешките думи: „офис“, „вашият работодател“. Всички присъстващи знаеха истината, но продължаваха да играят тази игричка, а той харесваше игрите.

— Вече казах: никога не съм говорил с него.

— Странно, телефонната компания твърди обратното.

— Сигурно са сбъркали.

— Съмнявам се, господин Симърс.

— Слушайте какво, това вече сме го правили и преди. — Симърс се наведе напред. — Може да е навъртял погрешен номер и да е говорил с някой от хората ми и те да са му казали, че е сгрешил.

— Той разтвори ръце. — Така няма да се стигне доникъде.

— Съгласен съм с клиента си, инспекторе — намеси се Чарлс Гроул, записвайки набързо нещо със скъпата си писалка. — Това ще ни отведе ли донякъде?

— Това ще ни отведе, господин Гроул, до разпознаване на господин Симърс.

— Къде и от кого?

— В ресторант с господин Линц. Същият господин Линц, когото той не познавал и с когото никога не бил говорил, както твърди тук.

По лицето на Хубавеца бързо премина сянка на колебание и Ребус я улови. Колебание, не изненада. Той не отрече веднага.

— Разпознаване от член на персонала там — продължи невъзмутимо Хоган, — подкрепено от гост на ресторанта.

Гроул погледна клиента си, който мълчеше, вторачен така напрегнато в масата, че Ребус нямаше да се учуди, ако там се появи вдигаща дим дупка.

— Инспекторе — запълни паузата Гроул, — това е доста против правилата.

Хоган не му обърна внимание. В този момент за него в стаята бяха само той и Хубавеца.

— Какво ще кажете, господин Симърс? Ще коригирате ли версията си? За какво разговаряхте с господин Линц? Той търсеше ли женска компания? Доколкото знам, тази е вашата област на действие.