Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 177

Хубавецът изглеждаше спокоен. Беше с черен костюм, жълта риза и велурени островръхи обувки. От него се носеше силен аромат на скъп лосион за след бръснене, а върху масата отпред лъщяха слънчеви очила с рамка от костенурка и ключове от кола. Ребус знаеше, че „Рейндж Роувърът“ е задължителна марка за хората на Телфорд, но ключовете изтъкваха гордо принадлежността си към „Порше“, а на улицата вън Ребус беше паркирал зад кобалтовосин модел 944. Хубавецът демонстрираше индивидуалност…

На пода до стола на Гроул имаше отворено куфарче за документи. Върху масата пред него грижливо бяха подредени листи стандартен размер, а до тях се надуваше дебела черна писалка „Монблан“.

Адвокат и клиент пръскаха щедро вонята на мръсни пари: лесно печелени и лесно харчени. Хубавецът ги бе използвал за купуване на лустро, но Ребус знаеше произхода му: работническа класа в Пейсли, сурово въведение в живота.

Хоган обяви на присъстващите целите на записа, после хвърли поглед на бележките си.

— Господин Симърс. — Истинското име на Хубавеца: Брайън Симърс. — Знаете ли защо сте тук?

Лъснатите устни на Хубавеца се закръглиха в безмълвно „О“ и той демонстративно се вторачи в тавана.

— Господин Симърс — заблея Чарлс Гроул — ме информира, че ще ви помогне, но би желал да знае какви са обвиненията срещу него и валидността им.

Хоган се втренчи в него, без да мига.

— Кой е казал нещо за обвинения?

— Инспекторе, господин Симърс работи за Томас Телфорд, а преследването на този господин от полицията е всеизвестно.

— В този момент това няма нищо общо с мен. — Хоган замълча за миг и повтори: — Нищо общо със сегашните ми разследвания.

Гроул замига бързо, изпаднал за момент в безтегловност. Обърна се към Хубавеца, но той изучаваше острите върхове на обувките си.

— Искаш да кажа нещо? — запита го Хубавеца след малка пауза.

— Просто… не съм сигурен дали…

Хубавецът му махна с ръка да замълчи и погледна Хоган.

— Давай.

Хоган пак се задълбочи демонстративно в бележките си.

— Знаете ли защо сте тук, господин Симърс?

— Общо оклеветяване на работодателя ми като част от вашата гонитба на вещици. — Той се усмихна на тримата полицаи отсреща. — Обзалагам се, че ви смаях с думата „оклеветяване“. Мислехте, че не я знам, нали? — Вгледа се за миг в Ребус и се обърна към Гроул. — Детектив-инспектор Ребус не е от това полицейско управление.