Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 149

— Кой друг знае?

— Само главният. Снощи имахме дълъг разговор с него.

— Дали няма да се създадат подозрения и напрежения сред другите от охраната? Внезапен парашутист сред тях — разбираш какво имам предвид.

— Тук Джак трябва да се постарае. Той изглежда доста уверен в себе си — твърди, че ще се справи.

— Каква е историята му?

— Таен алкохолик, явен комарджия, провалена женитба.

— Той не пие.

— Какво от това? Важното е всеки да смята, че го прави.

— Напасва ли се?

— Действа по въпроса. Ще работи двойни смени. Така ще ходи по-често в магазина, понякога ще може да се застоява там вечер, когато е по-спокойно. Ще има по-големи шансове да опознае Кен и Дек. Свързваме се с него само вечер, когато се прибере вкъщи — и то само по телефона. Срещите са прекалено рисковани.

— Смяташ, че ще го следят, така ли?

— Ако са прецизни, ще го сторят. И ако наистина решат да действат.

— Говори ли с Марти Джоунс?

— Уредено е за утре. Ще доведе две от горилите си, но няма страшно за Джак.

— Не прибързваш ли?

— Имаме ли време за губене? Може вече да са набелязали някого.

— Искаме много от него.

— Ти го предложи.

— Знам.

— Май се съмняваш дали ще се справи, познах ли?

— Нямам предвид това… но той излиза на фронтовата линия.

— В такъв случай уреди спиране на огъня.

— Уредено е.

— Чувам друго…

И Ребус го чу, веднага щом затвори телефона. Почука на вратата на шефа и прекъсна разгорещен диспут между Фермера и Джил Темплър.

— Говори ли с него? — подхвана го незабавно Фермера.

— Съгласи се да се оттегли — отговори Ребус, отправил поглед към Темплър. — А при тебе как мина?

Тя пое дълбоко дъх.

— Говорих с господин Телфорд в присъствието на адвоката му. Повтарях непрекъснато какво искаме от него, а адвокатът му повтаряше на свой ред, че петня името на клиента му.

— А Телфорд?

— Седеше просто там със скръстени ръце и се усмихваше на стената. — По лицето й запълзя гневна червенина. — Изобщо не ме погледна.

— Но ти му предаде съобщението, нали?

— Да.

— Информира ли го, че Кафърти ще се съгласи?

Тя кимна.

— Какво става тогава, по дяволите?

— Последни новини: лицата на двама от хората на Кафърти са превърнати в нещо, напомнящо плодова каша.

— Хора с късмет: все още дишат — вметна Фермерът.

— Знаеш ли сърцевината на проблема? — запита Ребус. — Нарича се Таравич. Телфорд го прави заради него — демонстрира сила.

— Във времена като тези човек се улавя, че копнее за независимост — въздъхна Фермерът. — Тогава просто щяхме да изритаме негодника извън страната си.

— А какво ни пречи да го сторим и сега? — запита Ребус. — Предупредете го, че присъствието му тук повече е неприемливо.

— А ако остане?

— Ще го следим по възможност най-демонстративно. Ще се превърнем в повече от обикновени досадници.

— Смяташ ли, че това ще проработи? — запита скептично Джил Темплър.

— Може би не — съгласи се с нея Ребус, отпускайки се уморено в стола до него.

— Нямаме сериозна причина за натиск — отбеляза Фермерът, поглеждайки часовника си. — Което няма да се хареса на шефа. Имам среща с него след половин час. — Поръча кола по телефона и се изправи.