Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 151

Публична екзекуция в родния град на Томи Телфорд.

Двете жертви се подвизавали там като широко известни лихвари.

Късметлията в болницата беше известен като Малкия Стиви Мъри — само на двайсет и две години. Нещастникът в моргата беше Дони Дрейпър — или Пердето, както са го наричали от малък. Ще има да си чешат езиците и да остроумничат за негова сметка. Само две седмици са му оставали до двайсет и петия му рожден ден. Ребус се надяваше, че е успял да използва максимално краткия си живот на тая земя.

Полицията в Пейсли бе осведомена за преместването на Телфорд в Единбург, знаеше за наличието на проблеми там. Шефът Уотсън получи информативно обаждане по телефона от колегата си в Пейсли.

Двамата младежи били най-умните и най-способните хора на Телфорд в Пейсли.

Описанието на нападателите било неясно.

Децата отказвали да говорят. Родителите им не допускали полицията до тях, страхували се от отмъщение. Е, да, на полицията могат да откажат, но Ребус се съмняваше много дали ще бъдат чак толкова сдържани, когато Томи Телфорд се появи в Пейсли със своите въпроси, решен на всяка цена да получи отговори.

Лошо. Това означаваше ескалация. Палежите и побоищата оставяха отворена вратичка за евентуални преговори. Но убийството… убийството поставяше враждата на много по-високо ниво.

— Има ли смисъл да се говори с тях отново? — запита Джил Темплър. Седяха в столовата, но сандвичите им стояха недокоснати пред тях.

— Какво мислиш по въпроса?

Ребус знаеше какво мисли. Тя говореше просто защото смяташе, че празните приказки са по-добри от пълното бездействие. Би могъл да я посъветва да спести дъха си.

— Използвали са мачете — уточни той.

— Както и когато скалпираха Дани Симпсън. — Ребус кимна.

— Канех се да попитам… — започна тя.

— За какво?

— За Линц… какво каза?

Ребус доизпи студеното кафе.

— Искаш ли още едно?

— Джон…

— Линц е провел няколко телефонни разговора, които се е опитал да прикрие. Единият от тях е бил до офиса на Томи Телфорд на „Флинт Стрийт“. Не знаем точно как се връзва, но смятаме, че наистина се връзва.

— Какво общо би могло да има между Линц и Телфорд?

— Може би Линц се е обърнал към него за помощ. Може би Телфорд му е осигурявал проститутки. Както вече казах, не знаем. Поради което именно държим този факт в тайна.

— Много ти се иска да вкараш Телфорд на топло, нали?

Ребус се вторачи в нея, премисли думите й.

— Не толкова много, колкото по-рано. Сега само той не ми стига.

— Искаш и Кафърти, така ли?

— И Таравич… и Якудза… и всички останали играчи в това шоу.

Тя кимна.

— Това е купонът, за който спомена, нали?

Той докосна главата си.

— До един са тук, Джил. Опитвах се да ги изритам, но те не искат да ме оставят на мира.