Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 148

ХОГАН: Но той говореше с подробности, така ли?

КОЛХУН: Е, да, но това се случва често, когато човек е обзет от фикс-идеи.

ХОГАН: Има книги на същата тема.

КОЛХУН: Така ли?

ХОГАН: Нацисти, прехвърлени тайно през океана… военни престъпници, спасени от бесилките.

КОЛХУН: Говорим за литература. Не приемате тези истории сериозно или?…

ХОГАН: Моята работа е да събирам информация, доктор Колхун. Ние не отхвърляме нищо, докато не получим доказателства за неговата несъстоятелност.

КОЛХУН: Разбирам. Проблемът ви е да отделите зърното от плявата.

ХОГАН: Имате предвид истината от лъжите, нали? Да, това наистина е проблем.

КОЛХУН: Имам предвид историите, които се чуват за Босна и Хърватско… геноцид, групови инквизиции, прикриване на виновните… Трудно е да се разбере кое е истина и кое лъжа.

ХОГАН: Само още един въпрос, преди да приключим. Имате ли представа какво е станало с парите?

КОЛХУН: Какви пари?

ХОГАН: Сумата, която Линц изтегля от банката си. Пет хиляди долара в брой.

КОЛХУН: Чувам го за пръв път. Друг мотив, така ли?

ХОГАН: Благодаря за отделеното време, доктор Колхун. Възможно е да се наложи да говорим пак. Не трябваше да ни лъжете и да спъвате работата ни.

КОЛХУН: Извинявайте, инспектор Хоган. Съзнавам грешката си, но се надявам, че и вие разбирате защо го направих.

ХОГАН: Мама не пропускаше да ме предупреди никога да не лъжа, господине. Благодаря ви отново за отделеното от вас време.

* * *

Ребус погледна Хоган.

— Майка ти ли?

Хоган сви рамене.

— Май беше баба ми.

Ребус доизпи кафето си.

— Сега вече знаем с кого е обядвал Линц единия път.

— Знаем още, че той е досаждал на Колхун от години.

— Колхун заподозрян ли е?

— Да виждаш някои други наоколо?

— Разбирам гледната ти точка, но все пак…

— Смяташ, че не е на нужното ниво за заподозрян, така ли?

— Не знам, Боби. Отговорите му звучат така, като че ли са репетирани. А накрая се усеща облекчението му.

— Мислиш, че не съм измъкнал всичко от него, нали? Бих могъл да го извикам отново.

Ребус не го чуваше. В главата му се въртяха приказките на Колхун за Босна и Хърватско: „историите, които се чуват… геноцид, групови инквизиции, прикриване на виновните“. Не историите, които човек чете по вестниците, а които чува. От кого би могъл да ги чуе? От Кандис? Или от Таравич?

Хоган потри нос.

— Имам нужда от едно питие.

Ребус пусна чашката за еднократна употреба в кошчето за отпадъци.

— Съобщението ти е получено и разбрано. Между впрочем някакви новини от Абърнети?

— Той е един гаден досадник — заяви Хоган, обръщайки му гръб.

26.

— Намерихме му мизерна гарсониера в Полуърт и сега е там — отговори Клейвърхаус на въпроса му по телефона за Джак Мортън. — Взеха му мярка за униформа и сега той официално е член на вътрешнозаводската охрана.