Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 147

ХОГАН: Търсеше ли ви извън университета?

КОЛХУН: Известно време телефонираше вкъщи.

ХОГАН: И вие сменяхте адреса си?

КОЛХУН: Да.

ХОГАН: Накрая прибегнахте до телефонен номер, нефигуриращ в телефонния указател, така ли?

КОЛХУН: Да.

ХОГАН: За да прекратите обажданията му, нали?

КОЛХУН: Да, нещо такова.

ХОГАН: Споделихте ли с някого за неприятностите си с Линц?

КОЛХУН: Имате предвид властите? Не. Той беше напаст, нищо повече.

ХОГАН: Какво се случи после?

КОЛХУН: После по вестниците започнаха да се появяват разни статии с предположения за евентуално нацистко минало на Джоузеф Линц, наричаха го вероятен военнопрестъпник. И той пак се вкопчи в мен.

ХОГАН: Обади се в офиса ви, нали?

КОЛХУН: Да.

ХОГАН: Излъгахте ни за това обаждане.

КОЛХУН: Извинявам се. Паникьосах се.

ХОГАН: Причината?

КОЛХУН: Просто… и аз не зная.

ХОГАН: И се срещнахте, нали? За да изясните нещата, така ли?

КОЛХУН: Обядвахме заедно. Той изглеждаше… нормален. Но приказките му бяха на луд човек. Излезе с точно разработена история, но тя не беше моята. Повтарях непрекъснато: „Джоузеф, в края на войната бях още юноша.“ Освен това съм документирано роден и отгледан тук.

ХОГАН: Как реагира на това?

КОЛХУН: Фалшифицирането на документи не било проблем.

ХОГАН: Фалшиви документи. Единият от начините да се скрие от света Йозеф Линцстек.

КОЛХУН: Да, така е.

ХОГАН: Вие лично смятате ли, че Джоузеф Линц е бил Йозеф Линцстек?

КОЛХУН: Не знам. Може би вестникарските истории го бяха подлудили… повярвал им е… Не знам.

ХОГАН: Но обвиненията срещу вас са започнали десетилетия преди шума по вестниците.

КОЛХУН: Така е.

ХОГАН: Той ви е преследвал, тормозил ви е. Заплаши ли ви, че ще предложи историята си на медиите?

КОЛХУН: Може и да го е сторил. Не си спомням.

ХОГАН: М-м-м…

КОЛХУН: Търсите мотив, нали? Причини да го искам мъртъв, прав ли съм?

ХОГАН: Вие ли го убихте, доктор Колхун?

КОЛХУН: Подчертано не!

ХОГАН: Някакви подозрения за извършителя?

КОЛХУН: Никакви.

ХОГАН: Защо не ни казахте истината? Защо ни лъгахте?

КОЛХУН: Защото знаех какво ще се случи. Знаех, че ще се вкопчите в мен. Надявах се глупаво, че ще съумея да избягна подозренията.

ХОГАН: Да ги избегнете ли?

КОЛХУН: Да.

ХОГАН: Линц е забелязан с млада жена в ресторанта, където е отвел и вас. Имате ли представа коя би могла да е тя?

КОЛХУН: Никаква.

ХОГАН: Познавате професор Линц отдавна. Какви са сексуалните му вкусове според вас?

КОЛХУН: Никога не съм мислил по въпроса.

ХОГАН: Никога ли?

КОЛХУН: Никога.

ХОГАН: А вашите, господине?

КОЛХУН: Не виждам връзката с… Добре, за записа: аз съм моногамен и хетеросексуален.

ХОГАН: Благодаря. Оценявам откровеността ви.

* * *

Ребус спря лентата.

— Има си хас.

— Какво ще кажеш? — запита Боби Хоган.

— Въпросът: „Вие ли го направихте?“ не е на място по време — според мен. Иначе не е лошо. Има ли още?

— Почти сме на края.

Ребус пак включи магнетофона.

* * *

ХОГАН: Срещата ви в ресторанта — нещо ново?

КОЛХУН: Старата песен на нов глас. Имена, дати… страните, през които са ме превели на път за Англия.

ХОГАН: Каза ви как точно е станало, така ли?

КОЛХУН: Наричаше го Пътя на плъховете. Операцията се ръководела от Ватикана — ако можете да го повярвате. И всички западни правителства са участвали в нещо като заговор с основна цел измъкване на всички нацисти на върхови постове — учени и интелектуалци — от руснаците. Направо… как да се изразя… миш-маш от Йън Флеминг и Джон льо Каре, нали?