Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 146

— Ако сте забелязал движение, сигурно наистина е било така.

— Да, видях го! Това означава ли нещо?

— Трудно е да се каже.

— Опитайте все пак. — Впи настоятелен поглед в лекаря.

— Тя спи и сънува. Понякога човек движи бързо очи насън.

— Тогава би могло да е — Ребус потърси точната дума — неволно?

— Както вече казах, трудно е да се разбере. Последните сканирания показват видимо подобрение. — Замълча за миг и доуточни: — Слабо, но сигурно.

Ребус кимна разтреперан. Лекарят забеляза състоянието му, попита го дали се нуждае от успокоително. Ребус поклати глава. Лекарят хвърли поглед на часовника си: чакаха го още куп визитации. Сестрата пристъпваше нетърпеливо от крак на крак. Ребус благодари и на двамата и излезе.

* * *

ХОГАН: Съгласен ли сте да запишем този разговор, доктор Колхун?

КОЛХУН: Нямам възражения.

ХОГАН: Това ще бъде и във ваш, и в наш интерес.

КОЛХУН: Няма какво да крия, инспектор Хоган. (Покашляне.)

ХОГАН: Да започваме тогава.

КОЛХУН: Може ли да задам един въпрос. Само за записа. Искате да ме питате само за Джоузеф Линц — за нищо друго, нали?

ХОГАН: Какво друго би могло да има, господине?

КОЛХУН: Исках само да проверя.

ХОГАН: Желаете ли да присъства адвокат?

КОЛХУН: Не.

ХОГАН: Прав сте, не е нужно. Хубаво, да започваме тогава… Ще говорим само за вашите отношения с професор Джоузеф Линц.

КОЛХУН: Да.

ХОГАН: Но в предишния ни разговор вие заявихте, че не познавате професор Линц.

КОЛХУН: Заявих само, че не го познавам много добре.

ХОГАН: Добре, господине. Ако наистина така сте казал…

КОЛХУН: Доколкото си спомням, беше точно така.

ХОГАН: Разполагаме обаче с нова информация.

КОЛХУН: Да?

ХОГАН: Според нея вие познавате професор Линц сравнително добре.

КОЛХУН: Твърдите така на базата на?…

ХОГАН: Нова информация на наше разположение. Нашият човек ни осведомява, че за Джоузеф Линц вие сте военнопрестъпник. Какво ще кажете, господине?

КОЛХУН: Лъжа. Нагла лъжа.

ХОГАН: Да разбирам ли, че не ви е смятал за военнопрестъпник?

КОЛХУН: О, мислеше го! Многократно ми го е казвал в лицето.

ХОГАН: Кога?

КОЛХУН: Преди години. Внуши си го и… Той беше побъркан, инспекторе. Разбираше се отдалеко. Човек, обзет от демони!

ХОГАН: Какво точно каза?

КОЛХУН: Не си спомням — беше много, много отдавна — някъде в началото на седемдесетте години.

ХОГАН: Бихте ни помогнал много, ако си спомните.

КОЛХУН: Заяви го посред някакъв прием — струва ми се в чест на важен посетител. Джоузеф настоя да се уединя за момент с него. Изглеждаше като болен от треска. И го изтърси: бил съм нацист и съм дошъл тук чрез някакъв много сложен път. Повтаряше го упорито.

ХОГАН: Какво направихте.

КОЛХУН: Казах му, че е пиян и не се чува какво говори.

ХОГАН: И?

КОЛХУН Прав бях, пиян беше. Наложи се да го отведат до дома му с такси. Не коментирах приказките му след това. В академичните среди човек свиква с известна степен на… ъ-ъ-ъ… ексцентрично поведение. Ние сме хора, обзети от фикс-идеи, няма спасение.

ХОГАН: Но Линц упорстваше, така ли?

КОЛХУН: Не съвсем, но… През няколко години… имаше… Той все намираше повод да подхвърли нещо, да спомене някое зверство.