Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 143

— Просто събрах две и две и получих четири — измъкна се той.

Фермера наля кафе в голяма керамична чаша.

— Сега вече на територията на Единбург се води открита гангстерска война.

— Какво са ударили?

— Лъскавите заведения на „Флинт Стрийт“ — отговори Темплър. — Не са постигнали много — задействала се е водната система в случай на пожар. — Неволно се усмихна: място за забавление със сложна пръскаща система. Телфорд не правеше впечатление на чак толкова предвидлив.

— Както и два нощни клуба — добави Фермера — плюс казино.

— Кое?

Шефът погледна Темплър.

— „Морвена“ — отвърна тя.

— Пострадали?

— Управителят и двама приятели: сътресение и ожулване.

— Получени от…

— Търкаляне по стълбите един върху друг.

Ребус кимна.

— Има хора с проблеми, когато се допре до стълби. — Облегна се на стола си. — Стигнахме до основния въпрос: какво общо има това с мен? Само не ми казвайте, че след като съм изпратил японското приятелче на Телфорд на оня свят, съм решил да се отдам на подпалване на пожари.

— Джон… — Фермерът стана, подпря гръб на бюрото. — Ние тримата знаем, че ти нямаш нищо общо със случая. Обясни ми: намираме недокосната бутилка първокачествено уиски в колата ти под шофьорската седалка.

Ребус кимна отново.

— Моя е. — Само още една от личните му бомбички.

— Защо ще пиеш евтино уиски от супермаркет?

— От такова уиски ли беше капачката? Скръндзи.

— А в кръвта ти няма алкохол. Междувременно, както сам казваш, Кафърти е отговорът на фойерверките тази нощ. А Кафърти и ти…

— Искате да говоря с него, така ли?

Джил Темплър се наведе напред.

— Не искаме война пред прага си.

— За прекратяване на огъня са нужни двама.

— Аз ще говоря с Телфорд — заяви тя.

— Внимавай, пипето на тоя негодник сече като бръснач.

Тя кимна.

— Ще говориш ли с Кафърти?

И Ребус не искаше война в Единбург. Тя ще отклони Телфорд от замисленото нападение на фабриката за наркотици. Започне ли война, ще има нужда от цялото си кралско войнство — дори може да затвори и магазинчето там. Не, Ребус определено не искаше война.

— Да — отговори твърдо той.

* * *

Появи се в „Барлини“ по време на закуска.

Ребус все още трепереше вътрешно от напрежението на пътуването дотук: знаеше, че едно уиски ще уталожи нервното натоварване, но знаеше още, че няма да го направи. Кафърти го чакаше в същата стая.

— Рано пиле рано пее, Сламенко — изръси той с кръстосани на гърди ръце, изключително доволен от себе си.

— Май имаше много работа нощес.

— Напротив: спах като пън, и то за пръв път, откакто съм в тая дупка. А ти?

— На крак съм от четири часа — проверявах докладите за нанесени щети. Бих могъл да мина и без да въртя волана дотук, ако ми беше дал номера на мобифона си. Какво ще кажеш?

Кафърти се хилеше.

— Чувам, че на някои нощни клубове се е случила случка.

— Чувам, че момчетата ти са направили безобидно шоу — Усмивката на Кафърти замръзна. — Заведението на Телфорд се оказало страхотно подсигурено срещу пожар: датчици за дим, активизиращи оросяваща система, негорящи врати. Повредите са минимални.

— Това е само началото — заяви Кафърти. — Ще извия врата на тоя задник!