Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 141

Кандис стоеше пасивно там, жертвен агнец, заложница на Звяра. Когато играта му омръзна, той я освободи, махайки небрежно с ръка, и тя тръгна към вратата. Ребус се дръпна към нишата с обществени телефони. Младата жена се обърна надясно и изчезна в дамската тоалетна. Другите поръчваха допълнително шампанско — и портокалов сок за Хубавеца.

Ребус се огледа, поемайки дълбоко дъх. В следващия момент влезе в дамските тоалетни, като че ли това бе най-естественото поведение в света.

Тя плискаше лице с вода, наведена над един от умивалниците. Отстрани — отворено кафяво стъклено шишенце, а до него лежаха в готовност три жълти таблетки. Ребус ги изблъска рязко на пода.

— Хей! — Кандис се обърна, погледите им се срещнаха и тя затисна с ръка устните си. Опита се да отстъпи, но нямаше накъде.

— Това ли искаш, Дуня? — Нарочно прибягна до истинското й име: приятелски обстрел.

Тя се намръщи, поклати безпомощно глава със смут в очите. Ребус стисна раменете й.

— Сами — изсъска той. — Сами е в болница. Много, много зле. — Посочи към бара. — Ония там се опитаха да я убият.

Най-сетне замъгленото й съзнание схвана същността на думите му, тя поклати глава и черни ивички размазан грим потекоха бавно по бузите й.

— Каза ли на Сами нещо?

Тя пак се намръщи неразбиращо.

— Нещо за Телфорд или Таравич? Говори ли на Сами за тях?

Бавно, решително поклащане на глава.

— Сами… болница?

Той кимна. Оформи с ръце волан, имитира шум на двигател, после удари юмрук в длан. Кандис се обърна, вкопчи ръце в ръба на умивалника. Плачеше, раменете й се тресяха. Награби с разтреперани пръсти други таблетки, но Ребус ги изтръгна от ръцете й.

— Искаш да избягаш от фактите? Няма да стане. — Хвърли ги на пода и ги стри с подметка. Тя коленичи, близна пръст и го топна в белия прах. Ребус я вдигна на крака. Коленете й се подгъваха, трябваше да я държи, за да остане права. Кандис упорито избягваше погледа му.

— Странно, и първия път се срещнахме в тоалетна, спомняш ли си? Беше изплашена. Намразила бе живота си толкова много, че се опитваше да го напуснеш завинаги. Спасих те тогава, но после направи още един опит: сряза вените си. — Докосна белезите на китката й. — Толкова много го мразеше. А сега си пак потънала до шия в същия живот!

Лицето й бе до гърдите му и сълзите й капеха върху ризата му.

— Спомняш ли си японеца? — не спираше той. — Спомняш ли си Джунипър Грийн, клуба за голф?

Кандис се дръпна назад, избърса сълзи с ръка.

— Джунипър Грийн — повтори тя машинално.