Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 140

„Какво получава Таравич от всичко това?“

Предположението на Мириам Кенуърти бе „яки вратове“. Мускулести шотландци, тренирани в организацията на Телфорд и по-късно транспортирани на юг. Но това не бе достатъчно — трябваше да има нещо повече. Дали Розовият не очакваше дял от замисленото влизане във фабриката на Маклейн? Или може би Телфорд го изкушаваше с някаква операция на Якудза? А как стои въпросът с предположението, че Телфорд снабдява Таравич с дрога?

Шофьорът на лимузината се оживи внезапно след поредното телефонно обаждане петнайсет минути преди полунощ. Захвърли цигарата върху пътната настилка и се залови енергично да отваря врати. Таравич и антуражът му излязоха с бодри стъпки от казиното с вид на властелини на света. Кандис беше с черно дълго палто, метнато върху мини розова рокля с проблясващи пайети. Стискаше в ръка бутилка шампанско. Трима от хората на Таравич бяха горили от онова гробище на стари коли в Нюкасъл: демонстрацията на мускули успешно събираше очите на случайния зрител. От компанията там липсваха само Кърлежа и адвокатът. Тук беше и Телфорд, разбира се, пристъпващ като примадона сред личните си бодигарди, единият от които бе Хубавецът. Последният явно се мъчеше да разреши сериозна дилема: дали сакото му стои по-добре разкопчано или закопчано. Не забрави обаче да огледа набързо лошо осветената улица. Ребус беше паркирал настрани от уличните лампи и бе убеден, че тъмнината го прикрива добре. Качиха се в лимузината и тя потегли плавно. Ребус я изчака да изчезне зад ъгъла, преди да включи фарове и да запали двигателя.

Спряха пред хотела на Мацумото, където се набиваше на очи „Рейндж Роувърът“ на Телфорд. Пешеходци — закъснели двойки от кръчмите наблизо — се обръщаха и взираха втренчено в лимузината. Видяха антуража да се изсипва от нея и вероятно ги възприеха погрешно за поп-звезди или за хора, свързани с филмовата индустрия. Ребус, режисьорът на състава, постави набързо всеки на място: Кандис, второстепенна звезда, опипвана без задръжки от мръсника-продуцент Таравич; Телфорд, пригладеният хитър млад оператор, градящ кариера, поглъщащ жадно уроците на продуцента, преди да издърпа стола изпод задника му и сам да се загнезди в него. Другите бяха статисти, фон — с изключение, може би, на Хубавеца, който се бе лепнал плътно до шефа си, нащрек, готов да сграбчи вероятно и най-малката възможност за личен пробив напред.

Ако Таравич бе наел апартамент, там би трябвало да има място за всички маймуни, които влачеше със себе си. Ако ли пък не, ще висят в бара. Ребус паркира и влезе след тях в хотела.

Светлината го заслепи: рецепцията представляваше само огледала и чам, месинг и саксии с цветя. Опита се да си даде вид, че е изостанал от току-що влязлата група. Горилите и другите се наместваха шумно в бара отвъд двойните въртящи се стъклени врати. Какво да направи? Седяща цел на празната рецепция — очевадна цел в бара. Дали да не бие отбой и да не се оттегли в колата? Кандис се изправи, освобождавайки се със свиване на рамене от дълго черно палто. Кандис. Усмихваше се, говореше нещо на Таравич, който й отговаряше с кимане. Хвана ръката й и лепна целувка на дланта. Но това не го задоволи: заблиза я бавно, стигна до китката, премина по-нагоре. Клакьорите му се смееха и подсвиркваха окуражително. Кандис изглеждаше като вцепенена. Таравич стигна до сгъвката на лакътя й и я ухапа. Тя изпищя, дръпна се, заразтрива ръка. Таравич бе изплезил език: забавляваше галерията. Единствен Телфорд не се хилеше глупашки на маймунските му номера и спечели точки пред Ребус.