Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 138
Иън Ранкин
— Тази част трябва да се разработи много добре — съгласи се с критиката Клейвърхаус. — Колкото по-малко се осланяме на късмета, толкова по-добре.
— Поради което ето как го разработихме — намеси се Ребус.
— Познавам букмейкър, Марти Джоунс, който ми е много задължен. Нашият човек току-що е бил в магазина на Телфорд и точно излиза, когато до тротоара спира кола с Марти и двама от хората му. Марти хваща нашия човек за яката и иска да му издължи някакви залагания. Става голяма разправия с юмрук в корема като последно предупреждение.
— Нашият човек се връща със залитане и препъване в магазина и сяда да поеме дъх — продължи Кларк, която веднага схвана играта. — Дек и Кен го питат съчувствено какво става.
— И той отчаяно им разказва цялата жалка и гадна история: комарджийски дългове, разпаднала се женитба и тъй нататък.
— А за да е още по-привлекателен — обади се Дейвидсън, — го назначаваме като охрана.
Ормистън го погледна, изпълнен явно със съмнение.
— Смяташ ли, че босовете на „Маклейн“ ще се съгласят?
— Ще ги убедим — намеси се спокойно и уверено Клейвърхаус.
— А дали Телфорд ще се хване на въдицата? — запита Кларк.
— Зависи до каква степен е притиснат от обстоятелствата — отговори Ребус.
— Човек отвътре… — възкликна Ормистън с блеснали очи. — Работещ за Телфорд. Винаги сме го искали!
Клейвърхаус кимна.
— А сега най-важното. Кой ще бъде „нашият човек“? — Погледна Ребус и Дейвидсън. — Телфорд ни познава до един.
— Имам предвид човек извън Единбург — отговори Ребус. — Работил съм с него и преди — много свестен човек. Телфорд дори не знае за съществуването му.
— А той съгласен ли е?
Настъпи тишина.
— Зависи кой го иска — обади се глас откъм вратата. Набит човек с гъста, добре поддържана коса и проницателен поглед. Ребус стана, стисна ръката на Джак Мортън и го представи на другите.
— Ще имам нужда от семейна история — заяви Мортън, преминавайки направо на работата. — Джон ми обясни плана, нямам забележки по него. Но ще имам нужда от апартамент тук, нещо мърляво и невзрачно.
— Ще го уредим още утре — заяви Клейвърхаус. — Ще трябва да говорим с шефовете по този въпрос и да го решим. — Погледна Мортън. — Какво каза на шефа си, Джак?
— Взех няколко дни отпуска. Реших, че няма защо да се впускам в дълги обяснения.
Клейвърхаус кимна одобрително.
— Ще говоря с него веднага щом получим разрешение за действие.
— Трябва да го получим още тая нощ — настоя Ребус. — Възможно е хората на Телфорд вече да са се спрели на някого. Ако се мотаем, ще проиграем тая златна възможност.
— Правилно — съгласи се Клейвърхаус, поглеждайки часовника си. — Ще проведа няколко телефонни разговора и ще прекъсна няколко следобедни разпускания с чаша уиски в ръка.
— Ще те подсиля, ако се наложи — предложи услугите си Дейвидсън.