Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 138

— Тази част трябва да се разработи много добре — съгласи се с критиката Клейвърхаус. — Колкото по-малко се осланяме на късмета, толкова по-добре.

— Поради което ето как го разработихме — намеси се Ребус.

— Познавам букмейкър, Марти Джоунс, който ми е много задължен. Нашият човек току-що е бил в магазина на Телфорд и точно излиза, когато до тротоара спира кола с Марти и двама от хората му. Марти хваща нашия човек за яката и иска да му издължи някакви залагания. Става голяма разправия с юмрук в корема като последно предупреждение.

— Нашият човек се връща със залитане и препъване в магазина и сяда да поеме дъх — продължи Кларк, която веднага схвана играта. — Дек и Кен го питат съчувствено какво става.

— И той отчаяно им разказва цялата жалка и гадна история: комарджийски дългове, разпаднала се женитба и тъй нататък.

— А за да е още по-привлекателен — обади се Дейвидсън, — го назначаваме като охрана.

Ормистън го погледна, изпълнен явно със съмнение.

— Смяташ ли, че босовете на „Маклейн“ ще се съгласят?

— Ще ги убедим — намеси се спокойно и уверено Клейвърхаус.

— А дали Телфорд ще се хване на въдицата? — запита Кларк.

— Зависи до каква степен е притиснат от обстоятелствата — отговори Ребус.

— Човек отвътре… — възкликна Ормистън с блеснали очи. — Работещ за Телфорд. Винаги сме го искали!

Клейвърхаус кимна.

— А сега най-важното. Кой ще бъде „нашият човек“? — Погледна Ребус и Дейвидсън. — Телфорд ни познава до един.

— Имам предвид човек извън Единбург — отговори Ребус. — Работил съм с него и преди — много свестен човек. Телфорд дори не знае за съществуването му.

— А той съгласен ли е?

Настъпи тишина.

— Зависи кой го иска — обади се глас откъм вратата. Набит човек с гъста, добре поддържана коса и проницателен поглед. Ребус стана, стисна ръката на Джак Мортън и го представи на другите.

— Ще имам нужда от семейна история — заяви Мортън, преминавайки направо на работата. — Джон ми обясни плана, нямам забележки по него. Но ще имам нужда от апартамент тук, нещо мърляво и невзрачно.

— Ще го уредим още утре — заяви Клейвърхаус. — Ще трябва да говорим с шефовете по този въпрос и да го решим. — Погледна Мортън. — Какво каза на шефа си, Джак?

— Взех няколко дни отпуска. Реших, че няма защо да се впускам в дълги обяснения.

Клейвърхаус кимна одобрително.

— Ще говоря с него веднага щом получим разрешение за действие.

— Трябва да го получим още тая нощ — настоя Ребус. — Възможно е хората на Телфорд вече да са се спрели на някого. Ако се мотаем, ще проиграем тая златна възможност.

— Правилно — съгласи се Клейвърхаус, поглеждайки часовника си. — Ще проведа няколко телефонни разговора и ще прекъсна няколко следобедни разпускания с чаша уиски в ръка.

— Ще те подсиля, ако се наложи — предложи услугите си Дейвидсън.