Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 135

23.

Клейвърхаус довършваше телефонен разговор в офиса на отдела за криминални разследвания във Фетс на фона на кънтри музика. Ормистън и Кларк не се виждаха никъде.

— Извикаха ги по телефона — поясни Клейвърхаус, поставяйки слушалката на място.

— Има ли някакъв напредък по нападението с нож?

— Ти как смяташ?

— Смятам, че трябва да знаете нещо. — Ребус седна на бюрото на Сайобан Кларк и отдели няколко секунди да се възхити на съвършения ред и чистота на плота му. Изтегли едно чекмедже: и то бе демонстрация на същото. Кларк умееше да разделя живота си на строго определени части. — Джейк Таравич е в града със страхотната си бяла лимузина, която се набива в очи от километри. — Ребус направи преднамерена пауза. — Довел е и Кандис.

— Какви ги върши тук?

— Заради шоуто.

— Какво шоу?

— Кафърти и Телфорд, петнайсет рунда без ръкавици и рефер. — Ребус се наклони напред, опря длани върху бюрото. — Смятам още, че се сещам за крайната цел.

Ребус се върна вкъщи и веднага се обади на Пейшънс, за да я предупреди, че ще закъснее.

— Колко? — запита тя.

— Колко мога да закъснея, без да проваля срещата ни?

Тя се замисли за миг.

— До девет и половина.

— В девет и половина съм при теб.

Провери телефонния си секретар. Давид Леви го осведомяваше, че може да се свърже с него вкъщи.

— Къде бяхте, по дяволите? — нападна го Ребус, когато госпожица Леви го прехвърли на баща си.

— Имах работа някъде.

— Знаете, че дъщеря ви ще се безпокои. Трябваше поне да й се обадите.

— Тези съвети безплатни ли са?

— Таксата ми се анулира, ако ми отговорите на няколко въпроса. Знаете ли, че Линц е мъртъв?

— Чух го.

— Къде бяхте тогава?

— Казах вече, имах работа… Инспекторе, заподозрян ли съм?

— В интерес на истината, не разполагаме с друг заподозрян.

Леви се изсмя дрезгаво.

— Пълна безсмислица! Аз не съм… — не можа да произнесе думата. Ребус предположи, че дъщеря му е наблизо. — Ако обичате, задръжте линията за момент. — Настъпи пауза: Леви вероятно изкарваше дъщеря си от стаята. Заговори отново, по-ниско: — Инспекторе, настоявам да се запише в доклада по случая колко бях вбесен, когато чух новината. Няма да обсъждам сега дали е възтържествувала справедливостта или не, но знам, че историята пак бе измамена!

— Защото не се стигна до процес, така ли?

— Разбира се! Но също и заради Пътя на плъховете. Смъртта на всеки заподозрян намалява шансовете ни да докажем наличието му навремето. Линц не е първият. Един загина при съмнителна автомобилна катастрофа — спирачките му отказват. Друг пада през прозорец от висок етаж. В списъка ни фигурират още две очевидни самоубийства — но дали наистина са такива? — и шест случая на уж естествена смърт.

— Ще ми дадете ли възможност да се запозная изцяло с теорията на конспирацията, за която говорим?

— Инспекторе, аз не се шегувам.

— А аз не се смея, както чувате. Какво ще кажете за себе си, господин Леви? Кога напуснахте Единбург?

— Преди смъртта на Линц.

— Срещнахте ли се? — Ребус знаеше, че се бяха срещали, но го пробваше дали ще излъже.

Леви замълча за момент.