Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 133

— Тук сме, защото името ви беше вписано в адресника на господин Линц — продължаваше Хоган. — Процедурата изисква от нас да разговаряме с всичките му приятели.

— Приятели ли? — Колхун вдигна глава. — Не бих нарекъл себе си и господин Линц „приятели“. Бяхме колеги, но не смятам, че съм го срещал повече от три или четири пъти — и то официално! — в продължение на повече от двайсет години.

— Той обаче, изглежда, се е интересувал от вас, колкото и странно да ви звучи. — Хоган отвори бележника си. — Започваме с адреса ви в Уоръндър Парк Терас.

— Не съм живял там от седемдесетте години.

— Записал е и телефонния ви номер там. Следва Къри.

— Тогава бях на вълна живот сред природата…

— В Къри ли? — Гласът на Хоган прозвуча скептично. Колхун наклони глава.

— По-късно разбрах грешката си.

— И се преместихте в Дъдингтън.

— Но не веднага. Живях под наем тук-там, докато търсех да купя нещо.

— Господин Линц е записал телефона ви в Къри, но не и в Дъдингтън.

— Когато се преместих, не пожелах да впиша телефонния си номер в указателя.

— Имаше ли някаква конкретна причина за това решение, господине?

— Знам, че ще прозвучи ужасно, но… — загърчи се Колхун.

— Пробвайте ни.

— Не исках студентите да имат достъп до телефона ми и да ме безпокоят.

— Правят ли го?

— О, да. Телефонират, за да питат за това или онова, да искат съвети. Искат да потвърждавам дати за изпити, питат няма ли да се удължат посочените крайни срокове.

— Давал ли сте адреса си на господин Линц?

— Никога.

— Сигурен ли сте?

— Да. За него обаче не е било много трудно да стигне до него. Достатъчно е да запита някоя от секретарките.

Колхун като че ли губеше бързо самообладанието си. Столът отчаяно стенеше под него.

— Господине — продължаваше невъзмутимо Хоган, — има ли нещо, което желаете да ни разкажете за господин Линц, каквото и да е то?

Колхун само поклати глава, забил поглед в плота на бюрото си.

Ребус реши да вкара жокера в игра.

— Господин Линц е говорил с този офис повече от двайсет минути.

— Това просто не е… не е вярно. — Колхун изтри лице с кърпичка. — Господа, бих ви помогнал с удоволствие, но истината е, че почти не познавам Джоузеф Линц.

— Не ви се е обаждал по телефона, така ли?

— Не.

— И не знаете защо упорито е отбелязвал адресите ви в Единбург през последните три десетилетия?

— Нямам представа.

Хоган въздъхна театрално.

— В такъв случай пилеем напразно и вашето, и нашето време. Благодаря ви, доктор Колхун.

Лицето на учения се отпусна облекчено и неволно предложи красноречив отговор на всички зададени въпроси.

Слязоха мълчаливо по каменните стъпала — не бяха забравили забележката на Колхун за лошата звукова изолация. Колата на Хоган бе по-близо до изхода и двамата се облегнаха на нея, докато разменяха впечатления от току-що проведения разговор.