Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 131

— Да разбирам ли, че Телфорд е запалил дома ми само за да се изфука на онова грозно руско копеле?

„Също като дете, което се изтъква пред родителите си — помисли Ребус. — Надхвърляйки тавана си.“

— Е, това вече е краят, Сламенко! — ревеше междувременно Кафърти в слушалката. — Всички прегради са вдигнати! Онези двамата искат да играят мръснишки с Морис Джералд Кафърти — прекрасно! Ще лепна и на двамата синя пъпка! Ще заразя и двамата! И докато свърша, ще се питат дали не са прихванали проклетия СПИН в последния стадий!

И с това се приключи телефонно-мобифонната сесия. Ребус върна слушалката на място, допи изстиналото кафе и провери получените съобщения. Пейшънс го питаше дали ще има възможност да отиде при нея на вечеря. Рона го информираше, че в болницата искат да проведат ново сканиране. Боби Хоган искаше да го чуе.

Обади се първо в болницата. Рона се впусна в дълги обяснения за предстоящо ново сканиране на мозъка, за да се прецени степента на увреждане.

— Защо не го направиха веднага?

— Не знам.

— Пита ли ги?

— Защо ти не ги попиташ? Когато не съм тук, си готов дори да спиш в стола край леглото на Саманта! Какво има — да не би присъствието ми да те плаши?

— Извинявай, Рона, имах тежък ден.

— Тежък и за всички други наоколо!

— Егоист съм, знам. Съжалявам.

Остатъкът от разговора им премина според познатия до болка шаблон. Затвори линията с облекчение. После телефонира на Пейшънс, не я намери и съобщи на телефонния й секретар, че с радост приема поканата за вечеря. Последно се свърза с Боби Хоган.

— Здравей, Боби. Добра ли се до нещо?

— Дребна работа. Срещнах се с Телфорд.

— Знам, той ми каза.

— Говорил си с него, така ли?

— Заяви, че не познава Линц. Разпита ли Семейството?

— Имаш предвид мотаещите се из офиса? Същата история.

— Спомена ли петте хиляди?

— Да не би кукувица да ми е изпила ума?! Слушай, попаднах на нещо и смятам, че ще можеш да ми помогнеш.

— Давай.

— В адресната книжка на Линц намерих два адреса на някакъв доктор Колхун. Отначало помислих, че става въпрос за личния му доктор.

— Той е лектор по славянски езици.

— Линц като че ли го е държал под око. Отбелязал е три адреса в един период от повече от двайсет години. Първите два адреса са комплектовани с телефонни номера, но не и последният. Направих проверка и се оказа, че Колхун е живял на него през последните три години.

— Е, и?

— Линц не е имал номера на домашния му телефон. Ако е искал да говори с него.

Ребус наостри уши.

— …му се е налагало да телефонира в университета — довърши той: имаше предвид разговора от двайсет и повече минути, отбелязан на телефонната сметка на Линц. Спомни си приказките на Колхун за Линц: „Срещал съм го на няколко официални събирания по определени поводи. Хората от нашия факултет не са така близки. Искам да кажа, ние не бяхме близки.“ — Не са били в един факултет — каза Ребус на глас. — Колхун заяви, че почти не са се срещали.