Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 130
Иън Ранкин
— Това дребно копеле е нащрек, откакто са го вдигнали от люлката!
— Искаш ли да знаеш защо го е направил?
Яростта на Кафърти поутихна за миг.
— Защо?
— Защото смята, че ти си убил Мацумото в автомобилна катастрофа.
— Кого?
— Опитваше се да върти бизнес с него. Извършителят, който и да е той, направи всичко възможно да насочи вниманието към мен: външно изглежда като че ли аз съм бил зад кормилото на колата, предизвикала катастрофата.
— Нямам нищо общо с тая помия.
— Опитай се да убедиш Телфорд в това. Той е уверен, че съм го направил по твоя поръчка.
— И двамата знаем, че не е така.
— Правилно. Ние знаем, че някой ме е вкарал целенасочено в клопка, за да ме извади от играта.
— Какво беше името на оня, мъртвия?
— Мацумото.
— Японско име, нали?
В този момент Ребус съжали, че не може да гледа Кафърти в очите. Но дори и така да беше, пак едва ли би разчел мислите на старият хитрец.
— Японец е — съгласи се Ребус.
— Какви тогава ги бърка с Телфорд?
— Май интелигентността ти е хванала плесен.
Настъпи благодатна тишина.
— Нещо за дъщеря ти…
Ребус се смръзна.
— Какво?
— Магазин за стоки от втора ръка в Порти. — Имаше предвид Портобело. — Собственикът е купил нещо от някого. Включително касети с оперна музика и Рой Орбисън. Странно съчетание — направило е впечатление.
Ребус неволно стисна слушалката.
— Кой магазин? Описание на продавача?
В ухото му прозвуча кратък студен смях.
— Работим върху това, Сламенко, просто остави нещата на нас. А сега да се върнем на японеца — слушам те.
— Знаеш, че съм се наел да изкарам Телфорд от играта. Така се споразумяхме.
— Все още не съм видял никакво действие.
— Работя по въпроса!
— Искам да чуя нещо за японеца.
Ребус замълча.
— Как е Саманта? — запита внезапно Кафърти. — Така се казва, нали?
— Тя е…
— Защото изглежда като че ли аз изпълнявам моята част от пазарлъка, докато ти…
— Мацумото е член на Якудза. Чувал ли си за тях?
Кратка тишина.
— Чувал съм.
— Телфорд им съдейства в покупката на голф-клуб.
— За какъв дявол го искат?
— Не знам.
Кафърти пак замълча. Тишината се проточи толкова дълго, че Ребус се запита дали мобифонът му не е прекъснал.
— Работи на едро, нали? — В гласа на Кафърти като че ли се промъкна нотка на уважение, независимо от загубата на територия и влияние.
— И двамата познаваме хора, опитвали се да надскочат тавана си. — И в този момент в главата на Ребус се оформи неочаквано ясна представа за крайната цел на последните събития.
— Но както изглежда, Телфорд е още далеко от тавана си — изръмжа Кафърти, а моят ме е натиснал отвсякъде тук! И на всичкото отгоре не съм излежал и половината от присъдата си!
— Знаеш ли какво съм забелязал, Кафърти? Всеки път, когато външно като че ли започваш да свиваш знамената, разбирам, че вътрешно вриш и кипиш: планираш поредния си съкрушителен удар.
— Знаеш много добре, че трябва да върна удара, няма значение дали го искам или не. Малък ритуал, който трябва да се спази — като ръкостискането например.
— Колко хора имаш?
— Повече от достатъчно.
— Още едно, последно нещо… — Ребус не можеше да повярва, че го споделя с него. — Днес тук пристигна Джейк Таравич. Според мен фойерверките за твоя сметка са предназначени за него. Надеждата е, изглежда, че той ще бъде съответно впечатлен.