Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 130

— Това дребно копеле е нащрек, откакто са го вдигнали от люлката!

— Искаш ли да знаеш защо го е направил?

Яростта на Кафърти поутихна за миг.

— Защо?

— Защото смята, че ти си убил Мацумото в автомобилна катастрофа.

— Кого?

— Опитваше се да върти бизнес с него. Извършителят, който и да е той, направи всичко възможно да насочи вниманието към мен: външно изглежда като че ли аз съм бил зад кормилото на колата, предизвикала катастрофата.

— Нямам нищо общо с тая помия.

— Опитай се да убедиш Телфорд в това. Той е уверен, че съм го направил по твоя поръчка.

— И двамата знаем, че не е така.

— Правилно. Ние знаем, че някой ме е вкарал целенасочено в клопка, за да ме извади от играта.

— Какво беше името на оня, мъртвия?

— Мацумото.

— Японско име, нали?

В този момент Ребус съжали, че не може да гледа Кафърти в очите. Но дори и така да беше, пак едва ли би разчел мислите на старият хитрец.

— Японец е — съгласи се Ребус.

— Какви тогава ги бърка с Телфорд?

— Май интелигентността ти е хванала плесен.

Настъпи благодатна тишина.

— Нещо за дъщеря ти…

Ребус се смръзна.

— Какво?

— Магазин за стоки от втора ръка в Порти. — Имаше предвид Портобело. — Собственикът е купил нещо от някого. Включително касети с оперна музика и Рой Орбисън. Странно съчетание — направило е впечатление.

Ребус неволно стисна слушалката.

— Кой магазин? Описание на продавача?

В ухото му прозвуча кратък студен смях.

— Работим върху това, Сламенко, просто остави нещата на нас. А сега да се върнем на японеца — слушам те.

— Знаеш, че съм се наел да изкарам Телфорд от играта. Така се споразумяхме.

— Все още не съм видял никакво действие.

— Работя по въпроса!

— Искам да чуя нещо за японеца.

Ребус замълча.

— Как е Саманта? — запита внезапно Кафърти. — Така се казва, нали?

— Тя е…

— Защото изглежда като че ли аз изпълнявам моята част от пазарлъка, докато ти…

— Мацумото е член на Якудза. Чувал ли си за тях?

Кратка тишина.

— Чувал съм.

— Телфорд им съдейства в покупката на голф-клуб.

— За какъв дявол го искат?

— Не знам.

Кафърти пак замълча. Тишината се проточи толкова дълго, че Ребус се запита дали мобифонът му не е прекъснал.

— Работи на едро, нали? — В гласа на Кафърти като че ли се промъкна нотка на уважение, независимо от загубата на територия и влияние.

— И двамата познаваме хора, опитвали се да надскочат тавана си. — И в този момент в главата на Ребус се оформи неочаквано ясна представа за крайната цел на последните събития.

— Но както изглежда, Телфорд е още далеко от тавана си — изръмжа Кафърти, а моят ме е натиснал отвсякъде тук! И на всичкото отгоре не съм излежал и половината от присъдата си!

— Знаеш ли какво съм забелязал, Кафърти? Всеки път, когато външно като че ли започваш да свиваш знамената, разбирам, че вътрешно вриш и кипиш: планираш поредния си съкрушителен удар.

— Знаеш много добре, че трябва да върна удара, няма значение дали го искам или не. Малък ритуал, който трябва да се спази — като ръкостискането например.

— Колко хора имаш?

— Повече от достатъчно.

— Още едно, последно нещо… — Ребус не можеше да повярва, че го споделя с него. — Днес тук пристигна Джейк Таравич. Според мен фойерверките за твоя сметка са предназначени за него. Надеждата е, изглежда, че той ще бъде съответно впечатлен.