Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 128

Иън Ранкин

— Къде се намираме, във Форт Нокс или какво? — промърмори той впечатлен. В този момент водачът им подаде бели манти, всички влязоха в някаква лаборатория и Ребус постепенно схвана същността на нещата.

Пред лабораторните плотове работеха хора, изследваха епруветки с различно съдържание, записваха си нещо. Тук имаше сложни, странни на вид апарати, но въпреки това помещението наподобяваше училищна лаборатория в по-голям мащаб.

— Добре дошъл в най-голямата фабрика за наркотици в света — обяви тържествено Дейвидсън.

Което не беше съвсем точно: това тук бе само най-голямата легална фабрика за хероин и кокаин в света.

— Лицензирани сме от правителството — обясни водачът им. — През 1961 година се постигна международно споразумение, според което на всяка страна в света се разрешава наличието само на един производител на наркотици и ние сме този единствен производител за Великобритания.

— Какво произвеждате? — запита смаян Ребус, оглеждайки дългата редица заключени хладилници.

— Разни неща: метадон за пристрастените към хероин, успокоителни лекарства за раждащи жени. Опиати за облекчаване страданията на болните от рак и кокаин за медицински процедури. Компанията започва дейността си по време на кралица Виктория: произвеждали са лауданум, опиева тинктура.

— А днес?

— Годишното ни производство е около осемдесет тона опиати — обяви гордо водачът им. — Както и около тон чист кокаин.

Ребус потри замислено чело.

— Сега разбирам нуждата от сериозна охрана.

Водачът им се усмихна.

— Охраната ни е изключително добра.

— Никакви опити за влизане с взлом досега, така ли?

— Няколко пъти, нищо особено — справихме се сами.

„Може би — мислеше Ребус, — но не сте имали работа с Томи Телфорд и Якудза… поне все още.“

Ребус закрачи бавно из лабораторията, усмихна се и кимна на някаква жена, която като че ли просто стоеше там, без да върши нищо.

— Каква е тази? — запита той придружителя.

— Медицинската ни сестра. Дежурна резерва е.

— Защо?

Водачът кимна към човек, зает с един от апаратите.

— Изработва много силен наркотик, еторфин. Сестрата разполага с антидот — в случай на авария.

— За какво се използва?

— За обезвреждане на носорози.

Кокаинът се произвеждаше от листа на кока, доставени от Перу. Опиумът идваше от плантации в Тасмания и Австралия. Чистият хероин и кокаин се съхраняваха в трезор — всяка лаборатория разполагаше с определен брой заключени касети. Складът беше снабден с инфрачервени детектори и датчици за засичане на движещи се обекти. След пет минути само Ребус разбра точно защо Томи Телфорд се интересува от това място тук. Включил бе в плана си и Якудза или защото се нуждаеше от помощта им (малко вероятно), или за да се самоизтъкне.

— За какво става въпрос, Джон? — запита Дейвидсън в колата.

— Струва ми се, че Телфорд обмисля нападение.

Дейвидсън изсумтя.

— Ще се провали. Както ти сам забеляза, фабриката е като укрепена крепост.