Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 126

Ребус навлажни устни.

— Току-що заяви, че те обвинявам погрешно за дъщеря си. А ако ти грешиш за Кафърти?

— Защо не се събудиш? Нападението при „Меган“, после Дани Симпсън. Кафърти го кара с дърварската секира.

— Дани обвини ли директно хората на Кафърти?

— Той знае, каквото знам и аз. — Тупна леко Хубавеца по рамото. — Обратно в базата. — После погледна Ребус. — Имам още едно малко съобщение за Кафърти, което искам да отнесеш в „Барлини“. Ето какво заявих на хората му: всеки от тях да напусне града до полунощ — не вземам пленници. Смятам, че бях достатъчно почтен и ясен. — Той се отпусна назад, видимо много доволен от себе си. — След петнайсетина минути имам делова среща и ще трябва да те откарам до „Флинт Стрийт“, съжалявам.

— С босовете на Мацумото, нали?

— Ако искат „Пойнтигам“, ще трябва да преговарят с мен. — Погледна Ребус. — Това важи и за теб. Мисли логично: кой би те искал бесен срещу мен? Кафърти! Блъска дъщеря ти, после и Мацумото. Премисли нещата и пак ще говорим.

Замълчаха. Ребус наруши паузата след две минути.

— Познаваш ли Джоузеф Линц?

— Боби Хоган го спомена.

— Говорил е по телефона с офиса ти на „Флинт Стрийт“.

Телфорд сви рамене.

— Ще повторя отговора, който дадох на Хоган. Може да е сбъркал номера. Но каквото и да е, не съм говорил с никакъв бивш нацист.

— Не ползваш само ти този офис. — Ребус улови в огледалото погледа на Хубавеца и се обърна към него. — Ти какво ще кажеш?

— Чувам това име за пръв път.

На „Флинт Стрийт“ беше паркирана кола — огромна бяла лимузина с тъмни стъкла. Над багажника имаше телевизионна антена, а тасовете бяха боядисани в розово.

— Мили Боже! — възкликна Телфорд. — Погледни му само най-новата играчка! — Той забрави напълно Ребус, излезе от колата и се отправи към мъжа, който се измъкваше от задната врата на лимузината. Бял костюм, панамена шапка, дебела пура и яркочервена риза от мек плат с индийски десен. Но въпреки това погледът неволно се вторачваше в белязаното лице и очилата със сини стъкла. Телфорд коментираше облеклото, колата, дързостта му и Розовият се разтапяше от удоволствие. Той обгърна раменете на Телфорд и го поведе към пищно украсения вход на заведението. Но се спря за миг, щракна с пръсти, обърна се към лимузината и протегна ръка.

От нея сега се измъкваше жена. Къса черна рокля, скъпи черни чорапогащи, пухкаво кожено палто. Таравич прокара собственически ръка по гърба й, Телфорд я целуна по врата. Тя се усмихваше, очите й бяха леко разфокусирани и замъглени. После Таравич и Телфорд се обърнаха като по команда към „Рейндж Роувъра“ и се втренчиха в Ребус.

— Разходката приключи, инспекторе — обяви Хубавецът, напомняйки му, че е време да освободи колата. И той слезе, без да снема поглед от Кандис. Но тя дори не погледна към него: гушеше се в Розовия, отпуснала глава на гърдите му. Той продължаваше да я опипва отзад и роклята й ритмично се вдигаше и смъкваше. Таравич бе впил нагъл поглед в Ребус, лицето му бе изкривено в цинична гримаса. Ребус закрачи към тях, Кандис най-сетне го зърна и в очите й запърха страх.