Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 125

И Ребус, най-налудничавото ченге в света, се подчини отново.

Известно време в колата царуваше тишина: Телфорд наместваше превръзката на ръката си, пострадала по време на тротоарната битка.

— Не смятам, че Кафърти иска война — обади се Ребус.

— Защо си толкова сигурен?

„Защото сключих сделка с него — не той, а аз ще те вкарам в панделата!“

Движеха се на запад. Ребус се опитваше да не мисли за възможните крайни цели на пътуването.

— Бил си в армията, нали? — запита внезапно Телфорд. Ребус кимна. — Парашутно-десантни части, после в специалните части. Без участие в акции — само обучение. — „Добре е информиран!“ — помисли Ребус.

— И накрая реши да станеш ченге — уточни Телфорд, изглади сакото си и провери възела на връзката: беше се успокоил напълно. — Работата е там, че в структури като армията и полицията човек трябва да се подчинява на заповеди. Чух, че не си много добър в това отношение. Няма да останеш дълго на тая работа — системата ще те изплюе. — Погледна през прозореца. — Какви са плановете на Кафърти?

— Нямам представа.

— Защо следеше Мацумото?

— Защото се връзваше с теб.

— Отделът за криминални разследвания се отказа от наблюдението. — Ребус замълча. — Но ти нямаш спирачка. — Обърна се рязко към него. — Защо?

— Защото се опита да убиеш дъщеря ми.

Телфорд се втренчи в него.

— Това ли е причината?

— Нед Фарлоу й е приятел. Затова се опита да те ослепи.

Телфорд сподави изпълнен с невяра невесел смях и заклати глава.

— Нямам нищо общо с дъщеря ти. Къде е причината?

— Да стигнеш до мен. Тя ми помогна с Кандис.

Телфорд се замисли.

— Добре, разбирам защо мислиш така. Не вярвам, че думата ми ще тежи пред теб, но заявявам все пак, че не знам абсолютно нищо за дъщеря ти. — Замълча и настъпилата относителна тишина в колата се наруши от вой на сирени някъде наблизо. — Заради това ли отиде при Кафърти?

Ребус не го удостои с отговор, Телфорд прие мълчанието му като потвърждение на подозренията си и се усмихна.

— Спри — нареди той и Хубавецът изпълни заповедта, а и пътят пред тях бе блокиран — полицаи отклоняваха движението по страничните улички. Ребус си даде сметка, че от известно време усеща силна миризма на дим. До този момент жилищните блокове скриваха пожара от него, но сега вече го видя. Той свирепстваше на мястото, където Кафърти държеше такситата си. Бараката-офис бе превърната в пепел. Сервизната работилница отзад бе на път да загуби покрива си от гофрирана ламарина. Редица таксита горяха весело.

— Бихме могли да продаваме билети — подхвърли Хубавецът. Телфорд откъсна поглед от зрелището и се обърна към Ребус.

— Пожарната доста ще се изпоти. Два от офисите на Кафърти горят едновременно — погледна небрежно часовника си — в момента, както и хубавата му къща. Не се безпокой, изчакахме, докато жена му излезе да пазарува. На хората му бе предявен ултиматум: или напускат града, или ще хранят лешоядите. — Той сви рамене. За мен няма значение какво ще изберат. Осведоми Кафърти: за него повече няма място в Единбург!