Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 116

Излишно се безпокоеше. Познаваше само Мацумото, който в момента потриваше ръце, преди да прибере чиповете, притиквани към него от крупието. Ребус се закотви за осемнайсет. Раздаващият стигна до двайсет. Никога не бе имал вкус към хазарта. Пробвал беше залагания на футбол, коне, понякога беше опитвал късмета си и на лотария. Но игралните автомати не го интересуваха, нито пък игрите на покер, разигравани понякога в офиса след работа. Открил беше други начини да губи парите си.

Мацумото загуби и произнесе нещо като ругатня, при това прекалено високо за възприетите неписани правила на залата. Мършавата маймуна от двете мутри във фоайето веднага подаде глава от вратата, но Мацумото не се впечатли, а когато господин Мършавият разбра кой нарушава спокойствието, бързо-бързо би отбой. Мацумото се изсмя: английският му може и да беше беден, но той знаеше много добре, че има власт на това място. Заговори на японски, кимайки, търсейки погледите на другите. „Домакиня“ му поднесе голяма чаша с уиски и лед и той й подаде два чипа за бакшиш. Крупието предлагаше на всички около рулетката да направят залаганията си. Мацумото се успокои и се върна към работата в момента.

Поръчката на Ребус се забави и нищо чудно: колата е необичайно питие за тази зала. Спечели две ръце и се почувства малко по-добре. Стана да си вземе питието и другите разбраха, че следва да го изключат от следващото раздаване.

— Откъде сте? — запита той младата жена. — Не мога да определя акцента ви.

— От Украйна.

— Добър английски.

— Благодаря. — Обърна гръб и се отдалечи. Ясно, на разговорите тук не се гледа с добро око. Логично е — те отклоняват овцете за доброволно стригане от ножиците на собствениците.

Украйна ли? Дали и тя не е част от вноса на Таравич? Като Кандис. Внезапно му се изясниха няколко неща. Мацумото се чувстваше тук като у дома си, познаваха го. Персоналът внимаваше с него, следователно имаше власт — имаше Телфорд зад себе си. А последният се стремеше да поддържа доброто му настроение. Е, не постигна кой знае какво след толкова много труд, но пак е нещо.

В залата влезе някой — някой, когото Ребус познаваше! Доктор Колхун, от всички хора на света! Той зърна веднага Ребус и на лицето му се изписа страх. Колхун: в болнични според деканата, а всъщност в принудителна отпуска без адрес. Колхун, който знаеше къде отведоха Кандис!

Ребус се втренчи в него, кръглото човече заситни с препъване към вратата, а зад нея заподмята задник в смешен тръст.

Дали да се спусне след него или да остане при Мацумото? Кой е от по-голямо значение за него в момента: Кандис или Телфорд? Ребус остана. Но след като Колхун е в града, няма начин да не се добере до него.

След час и четвърт игра се замисли дали да не осребри чек за още чипове. Загуби двайсет фунта за по-малко от час и нищо чудно: Кандис не спираше да се бори за местенце в препълнената му глава. Прекъсна и тръгна към редицата от игрални автомати, но светлините и бутоните го победиха. Още два фунта потънаха в черна дупка само за две минути. Ето защо клубовете и кръчмите предпочитат игрални автомати. Томи Телфорд бе избрал печеливш бизнес. „Домакинята“ се появи отново, за да се осведоми не иска ли още нещо за пиене.