Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 114

— Сега вече квит ли сме? — запита той.

— До следващия път, Хенри. — Ребус влезе в бара. Настани се на висок стол пред бар-плота на фона на дневната телевизионна програма и в компанията на барманката Маргарет и поръча голяма чаша кафе и говеждо, царевичен хляб и червено салатно цвекло.

Ребус мислеше за японския бизнесмен, който изобщо не изглеждаше като такъв. Той като че ли беше изграден изцяло от остри ръбове, лицето му бе сякаш издялано с длето.

Като възстанови сили, Ребус извървя пеша разстоянието от бара до хотела, пусна котва в прекалено скъп бар срещу него и го постави под наблюдение. Уби времето с безценната помощ на мобифона. Преди да изтощи батериите докрай, успя да се обади на Хоган, Бил Прайд, Сайобан Кларк, Рона и Пейшънс и се канеше да говори с някого от управлението на Торфихен, за да научи нещо за оная тухлена сграда на „Слейтфорд Роуд“. Изтекоха два часа и той счупи личния си рекорд за бавно пиене: две кока-коли, по една на час. В бара нямаше много хора и никой не му обръщаше внимание. Музикално оформление: безконечно въртяща се лента. Когато „Рейндж Роувърите“ спряха пред хотела, „Психоубиец“ се изпълняваше за трети път. Телфорд и японецът стиснаха ръце, поклониха се леко един на друг. После Телфорд и хората му очистиха терена.

Ребус излезе от бара, пресече улицата и влезе в хотела точно когато вратите на асансьора се затваряха пред господин Яркосиния. Ребус се отправи към рецепцията, показа картата си.

— Как се казва господинът, който току-що се прибра?

Администраторката трябваше да направи справка.

— Господин Мацумото.

— Първо име?

— Такеши.

— Кога пристигна?

Тя пак провери в дневника.

— Вчера.

— Докога ще стои?

— Още три дни. Вижте, трябва да извикам шефа си…

Ребус поклати глава.

— Не е нужно, благодаря ви. Ще имате ли нещо против да постоя малко във фоайето?

Тя поклати глава и Ребус се отпусна на диван там, осигуряващ му чудесна възможност за наблюдение на рецепцията през двойната стъклена врата. Мацумото беше в града заради сделката с „Пойнтигам“, но Ребус надушваше нещо друго. Според Хю Малахайд за клуба се натискала някаква корпорация, но Мацумото изглеждаше далеко от какъвто и да било законен бизнес. По някое време той се появи на рецепцията в бял костюм, черна, отворена на врата риза, елегантно палто с подплата и колан, вълнен кариран шал и с цигара в уста, която запали извън хотела. Вдигна яката на палтото и закрачи, последван от Ребус. Оставиха зад гърба си повече от километър и половина: Ребус непрекъснато проверяваше дали някой не следва него. Напълно възможно беше Телфорд да пусне кучетата си след Мацумото: в техния свят доверието в партньора е куха дума. Но ако го бе сторил, то трябва да е прибегнал до услугите на Невидимия или на истински виртуози в тази област. Мацумото не се правеше на турист, не се шляеше. Навел глава, за да се защити от студения единбургски вятър, той явно крачеше към определена цел.