Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 118

— Цял ден съм пил само кока-кола и кафе!

— Наистина ли?

Ребус прекара нетърпеливо пръсти през косата си. Чувстваше се зле, главата му пулсираше. Не смееше обаче да помоли за таблетка парацетамол и вода: веднага щяха да го приемат като признаци на махмурлук.

— Хайде, Джил, не усещаш ли, че се повтаряш? Пак са ме вкарали в клопка!

— Кой разреши наблюдението?

— Никой. Извърших го в свободното си време.

— Как така?

— Шефът ми разреши кратка отпуска.

— За да ходиш при дъщеря си. — Тя замълча. — Във връзка с нея ли е цялата история?

— Може би.

— Този господин… — хвърли поглед на бележките си — Мацумото е свързан с Телфорд. А според теб Телфорд е зад нещастието с дъщеря ти, нали?

Ребус удари с юмрук по стената.

— Това е капан, разбери! Най-старият трик в света! Още не съм видял истински изпипан капан. Сигурно има нещо, нещо не в реда на нещата, нещо недоизкусурено… — Обърна се към колегите си. — Трябва да ме пуснете да отида там, да се огледам.

Темплър погледна Бил Прайд, той скръсти ръце и се съгласи, свивайки рамене. Но тук се играеше играта на Темплър, тя беше старшият офицер. Почука замислено с писалка по зъбите си, после я пусна на бюрото си.

— Ще се съгласиш ли на кръвен тест?

Ребус преглътна.

— Защо не? — отвърна той след кратка пауза.

— Да тръгваме тогава — подкани тя, ставайки от стола си.

* * *

Случило се беше следното: на път към хотела Мацумото бил смъртоносно блъснат на една от пресечките от кола с превишена скорост. Шофьорът не спира, поне не веднага. Намират колата само на около двеста метра от мястото на произшествието, стъпила на тротоара с предните колела. Там е била изоставена с отворена врата откъм шофьора.

Марка: „Сааб“-900, добре известна на половината полиция на Лодиан и Бръдърс.

Вътре колата воняла на уиски, върху мястото на пътника отпред се търкаляла капачката от бутилката. Но от нея и шофьора нямало и следа. Само колата и на около двеста метра от нея — трупът на японския бизнесмен.

Нямаше свидетели и нищо чудно: странична улица посред нощ. „Добре изпипано“ — помисли Ребус.

— Той не мина по тая улица на отиване към казиното — каза той на глас. — Темплър стоеше до него с отпуснати рамене и с ръце в джобовете на палтото си: студено й беше.

— Е, и?

— Защо е минал оттук? Не е логично, така удължава пътя си.

— Може би е искал да разгледа нощен Единбург — подхвърли Прайд.

— Какви са предположенията за времето на произшествието? — запита Ребус.

Темплър се поколеба.

— Има известен допуск за грешка.

— Виж какво, Джил, знам, рискуваш много. Не трябваше да ме довеждаш тук, нямаш право да отговаряш на въпросите на заподозрян номер едно. — Ясно му беше колко много можеше да изгуби Темплър: в Шотландия имаше над двеста главни инспектори мъже и само пет главни инспектори жени. Много я следяха под лупа, много чакаха провала й. Вдигна безпомощно ръце. — Нима ще оставя колата си почти до трупа на блъснатия дори и да съм пиян?