Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 115

Изчезна в някаква сграда и Ребус спря да проучи стъклената врата, зад която се виждаше широко стълбище, покрито с червен килим. Знаеше къде се намира, нямаше нужда от надписа над вратата, съобщаващ на неосведомените: „Казино Морвена“. В неотдавнашното минало негодник на име Топър Хамилтън владееше казиното, а управител му беше някой си Манделсън. Но Хамилтън се оттегли, а Манделсън офейка. Новият собственик беше все още неясна фигура — допреди няколко минути. Сега вече Ребус знаеше с голям процент сигурност, че няма да сгреши, ако зад крещящия надпис постави Телфорд и японския му приятел Мацумото. Огледа се: сред паркираните коли не се виждаха „Рейндж Роувъри“.

— По дяволите! — промърмори си той, блъсна въртящата се врата и заизкачва стълбите срещу нея.

* * *

Фоайето на горния етаж беше работно място на двама бодигарди, които определено се чувстваха доста неудобно в необичайната за тях униформа от черни костюми, бели ризи и папийонки. Единият, слаб и подвижен, осигуряваше скорост и гъвкаво маневриране, другият, борец тежка категория, осигуряваше силата зад скоростта. Ребус изглежда премина бариерата на огледа им и бе пропуснат. Купи чипове за двайсет фунта и влезе в игралната зала.

Някога тя трябва да е била гостна на къща от седемнайсетия век. Два огромни еркерни прозореца с богато украсени корнизи, свързващи най-малко шестметрови кремави стени с пастелно розов таван. Сега тя обслужваше игрални маси, слугите и робите им. Карти, зарове, рулетка — богат избор, няма що. „Домакини“ кръстосваха между масите, приемаха поръчки за алкохол. Беше сравнително тихо: комарджиите приемаха порока си сериозно. Нямаше кой знае колко хора, но клиентите представяха май целите Обединени нации, събрани накуп. Палтото на Мацумото беше изчезнало в гардеробната и белият му костюм се открояваше сред насядалите около рулетката. Ребус се настани между двама мъже на масата с картите, поздравявайки с кимане. Раздаващият картите, уверен в себе си младеж, посрещна новото попълнение с усмивка. Ребус спечели първата ръка. Загуби втората и третата. Спечели четвъртата. Подканващ глас в дясното му ухо:

— Нещо за пиене, господине?

„Домакинята“ се бе навела към него, предлагайки му щедро възможност да надникне в дълбоко изрязаното й деколте.

— Кока с лед и лимон. — Престори се, че я проследява със сластен поглед, но всъщност оглеждаше залата. Седнал беше веднага на масата: не искаше да привлича ненужно внимание — откъде да знае дали някой от хората тук няма да го познае?