Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 112

— Нуждаеш се от превоз, така ли? — запита Уилсън, когато Ребус се настани до него.

— Първо се нуждая от затопляне. — Уилсън наду отоплението. — И второ, искам да използвам таксито ти за прикритие.

— Искаш да остана тук ли?

— Да.

— А машинката да цъка, а?

— Хенри, имаш проблем с двигателя. Таксито ти е извън играта до края на следобеда.

— Спестявам за Коледа — заоплаква се Дърваря, но Ребус му затвори устата със строг поглед, нетърпящ възражения. Едрият мъж въздъхна примирено и вдигна вестник от седалката. — Помогни ми поне да избера няколко победителя. — Запрелиства страниците с надбягванията.

Престояха повече от час в края на „Флинт Стрийт“ с Ребус на предната седалка. Той разсъждаваше така: паркирано такси с пътник отзад събужда подозрения. Такси с двама отпред отваря разни възможности: човек може да помисли, че си почиват или са в края на смяната — двама таксиметрови шофьори си разменят лафове и съдържанието на термос чай.

Ребус отпи от чашата и потръпна: Уилсън сигурно е сипвал захар направо от захарницата в тоя термос!

— Обичам сладкото — оправда се той. На скута му лежеше отворен пакет пържени картофки с дъх на чесън.

Най-сетне в улицата влязоха два „Рейндж Роувъра“. Зад волана на първия седеше Хадоу, счетоводителят и касиерът на Телфорд. Хадоу слезе и потъна в „Царството на магията“. На мястото на пътника се мъдреше огромно, жълто плюшено мече. Хадоу излезе, повел Телфорд със себе си. Ръцете на Телфорд бяха бинтовани, а лицето — покрито с парчета марля: създаваше се впечатление, че се е накълцал при бръснене. Явно беше обаче, че няма намерение такава дреболия като някакво си нападение с киселина да попречи на бизнеса му. Хадоу задържа задната врата, докато Телфорд се намъкна вътре.

— Настъпи нашият час, Хенри — обади се Ребус. — Ще следваш онези два „Рейндж Роувъра“. Дръж се колкото е възможно по-далеч от тях. Те са толкова високо над земята, че ще можем да ги виждаме добре над всичко, по-ниско от автобус на два етажа.

И двата „Рейндж Роувъра“ напуснаха „Флинт Стрийт“. Трима от „войниците“ на Телфорд се бяха разположили във втората кола: Ребус разпозна Хубавеца. Другите двама, изглежда, бяха ново попълнение на бойните редици. Добре облечени, добре подстригани. Стопроцентови бизнесмени.

Конвоят се отправи към центъра и спря пред хотел. Телфорд размени няколко думи с хората си, но влезе сам в него. Колите останаха отпред.

— Ще влизаш ли? — запита Уилсън.

— Ще ме забележат — поклати глава Ребус. Шофьорите на „Роувърите“ бяха излезли от колата, на вид за да изпушат по цигара, но погледите им зорко следяха влизащите и излизащите от хотела.