Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 106

— Скри едно от момичетата на Телфорд при собствената си дъщеря?!

— Нямах голям избор тогава. Телфорд знаеше адреса ми. Аз…

— Ти ни използва! — Фарлоу замълча за миг. — Телфорд го е направил, нали? — Тревожно спокоен глас.

— Не знам — отговори Ребус. Фарлоу пак скочи на крака. — Нед, не искам да.

— Напълно откровено казано, инспекторе, не смятам, че имате някакво право да давате съвети. — Закрачи към изхода и не се обърна дори и когато Ребус го извика.

* * *

Когато влезе в Националния отдел, самолетче от хартия прелетя пред него и се „разби“ в стената. Ормистън бе вдигнал крака на бюрото си. От касетофон върху перваза на прозореца зад Клейвърхаус се лееха кънтри и уестърни. Кларк бе придърпала стол до него и двамата четяха някакъв доклад.

— Къде са асовете на Националния? Тук май са само резервите, а? — Ребус вдигна хартиеното самолетче, поизправи смачкания му нос и го отпрати обратно към Ормистън, който пък искаше да знае какви ги търси тук.

— Осъществявам връзка — отговори му невъзмутимо Ребус. — Шефът ми иска да му докладвам как вървят нещата.

Ормистън погледна Клейвърхаус, който се облегна на стола си с ръце зад тила.

— Познай в коя посока сме я подкарали.

Ребус седна срещу Клейвърхаус, кимайки на Сайобан.

— Как е Сами? — запита тя.

— Все същото — въздъхна Ребус. Клейвърхаус изглеждаше притеснен и Ребус внезапно осъзна, че може да използва естественото съчувствие на хората. Защо не? Нямаше да му е за пръв път: не беше ли потребявал Сами и в миналото? Нед Фарлоу беше напълно прав!

— Отказахме се от наблюдението — обяви Клейвърхаус.

— Защо?

Ормистън изсумтя, но Клейвърхаус го изпревари.

— Много разходи, слаб резултат.

— Заповеди отгоре, така ли?

— Къде са резултатите?

— Оставяме го на мира да си живее сладкия живот, така ли?

Клейвърхаус сви рамене. Ребус се запита дали новината ще стигне до Таравич в Нюкасъл. Джейк Таравич ще се възрадва силно. Ще помисли вероятно, че Ребус е изпълнил своята част от сделката и тогава Кандис ще бъде в безопасност. Може би.

— Някакви новини за убийството в нощния клуб?

— Засега поне нищо не го свързва с приятелчето ти Кафърти.

— Не ми е приятелче.

— Както кажеш. Включи чайника, Орми. — Ормистън погледна многозначително към Кларк, но стана неохотно от стола си. Ребус бе усетил напрежението в офиса, но го беше отдал на общата им безрезултатна ангажираност с Телфорд. Сега му стана ясно, че греши. Клейвърхаус и Кларк един до друг, едно цяло. Ормистън оставен сам на себе си, дете, което се опитва да привлече внимание със самолетчета от хартия. Стара песен на Стейтъс Куо: „Хартиен самолет“. Но статуквото тук беше нарушено: Кларк беше узурпирала мястото на Ормистън: най-младшият в офиса бе освободен от операцията „приготвяне на чай“!

Ясно беше защо Ормистън е толкова вбесен.

— Чух, че хер Линц обичал да се люлее по дърветата — подхвърли Клейвърхаус.

— Ти ли го измисли, или това е някаква нова шега? — Пейджърът на Ребус забръмча: на дисплея премигваше номерът, на който трябваше да се обади.

Използва телефона на Клейвърхаус. В слушалката нахлуха характерните улични шумове: обществен телефон.