Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 105

— Ето един сериозен мотив.

Хоган се усмихна.

— След като говорим за мотиви…

— Добра ли се до нещо?

— Адвокатът на Линц се появи с писмо от банката на починалия. — Тикна към Ребус ксерокопие. — Само преди десетина дни нашият човек е изтеглил в брой пет хиляди долара.

— В брой ли?

— В портмонето му имаше само пет фунта, а у дома му — някъде около трийсетина. Петте хиляди са се изпарили яко дим. Предполагам изнудване.

Ребус кимна.

Хоган веднага свърза петте хиляди долара в брой с Телфорд.

— Точно в стила му! — заяви убедено той. Изнудване? Но къде е връзката? Нещо друго.

Хоган пое нещата в ръцете си: реши да говори с Телфорд.

А Ребус мислеше: пет хиляди долара са много за пряк извършител, но… Питаше се за Линц… Пет хиляди в брой на Телфорд за инсцениране на катастрофа? Мотив: стресни Ребус, изплаши го, накарай го да ме остави на мира. Възможно ли е? Тези разсъждения връщаха Линц — и то доста категорично! — сред списъка на заподозрените.

Ребус не искаше никой да знае за следващата му среща през този ден. Хеймаркит Стейшън беше добро място за такава среща. Пейката на перон първи: там вече го чакаше Нед Фарлоу. Изглеждаше уморен, тревожеше се за Сами. Говориха за нея няколко минути, после Ребус премина на основния въпрос.

— Знаеш за Линц, нали? Убит е.

— Знам, че не ми се обади от вежливост.

— Допускаме изнудване.

Фарлоу видимо се заинтересува.

— А той не плаща, така ли?

„О, не, платил е като добър човек!“ — мислеше Ребус. Платил е, но въпреки това някой пак го е искал вън от играта.

— Нед, говоря с теб в нарушение на всички действащи правила. Между другото, според тях трябва да те отведа в управлението за разпит.

— Само защото съм го следил няколко дни ли?

— Да.

— Заподозрян ли съм?

— Не, свидетел.

Фарлоу се замисли.

— Една вечер Линц излезе от дома си, за да се обади от уличния телефон наблизо.

Не е искал да използва личния си телефон. Страхувал се е от бръмбари или какво? От засичане на отсрещния номер? Специалният отдел си падаше по бръмбарите.

— И още нещо — продължаваше Фарлоу. — Срещна оная жена на прага си. Тя май го чакаше там. Размениха само няколко думи. Като че ли плачеше, когато си тръгна.

— Опиши я.

— Висока, къса тъмна коса, добре облечена. Носеше куфарче за документи.

— Облекло?

Фарлоу сви рамене.

— Пола и отговарящо по цвят сако. На черни и бели квадрати. Елегантна жена — знаеш какво имам предвид.

Описал беше Кирстин Мийд. Сети се за съобщението, прието от телефонния му секретар: „Не мога да го правя повече.“

— Сега може ли аз да попитам нещо? — прекъсна мислите му Фарлоу. — Онова момиче, Кандис.

— Какво за нея?

— Пита ме дали не се е случило нещо необичайно точно преди да блъсната Сами.

— Е?

— Тя беше необичайното, нали? — Очите му се стесниха. — Тя има ли нещо общо със станалото?

Ребус срещна втренчения му поглед с кимване.

— Благодаря за потвърждението. Коя е тя?

— Едно от момичетата на Телфорд.

Фарлоу скочи рязко и закрачи напред-назад по перона. Ребус го изчака търпеливо на пейката. Когато се върна при него и седна отново, яростта в очите му беше недвусмислена.