Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 104

— Двама ли?

— Господин Линц и още едно лице.

— Някаква представа за другото лице?

— Друг господин, доста възрастен като че ли… Извинявайте, не мога да си спомня точно.

— С бастун ли беше?

— Повярвайте ми, искрено желая да ви помогна, но тук по обяд е истинска лудница.

— Въпреки това си спомняте за Линц?

— Господин Линц е редовен гост на… беше редовен гост на ресторанта.

— Сам ли идваше или с компания?

— Обикновено сам. Това като че ли не го притесняваше. Носеше си книга.

— Нещо да кажете за гостите му?

— Спомням си една млада жена… може би дъщеря? Или внучка?

— Когато казвате „млада“, разбирате… какво?

— По-млада от него. — Пауза. — Много по-млада.

— За кой ден говорим?

— Не си спомням. — В гласа се промъкна осезаема нотка на нетърпение.

— Ценя високо помощта ви, господине. Ще ви отнема само още една минутка. Само един път ли идва с тази жена?

— Извинявайте, викат ме от кухнята.

— Ако се сетите за още нещо…

— Разбира се. Дочуване.

Ребус надраска няколко забележки и набра последния номер.

— Да-а? — Груб глас.

— Кой е?

— Молки. А ти кой си бе, лайно?

Глас някъде отзад: „Тая нова машина се е прецакала. Томи предупреди.“ Ребус върна бавно слушалката на място: ръката му трепереше. „Тая нова машина.“ Томи Телфорд на мотоциклета-симулатор в „Царството на магията“. Пред очите му се заизреждаха снимките на Семейството и от редицата се открои тази на Молки Джордан. Малък нос и очи, разположени в лице като балон. Джоузеф Линц е говорил с някой от хората на Телфорд?! Звънял е в офиса му?! Ребус набра мобифона на Хоган.

— Боби, ако шофираш, намали…

* * *

Хоган донесе закуска — хлебчета с бекон в кафяв плик. Изядоха ги в офиса на отдел „Убийства“ в Сейнт Ленард. Хоган трябваше да е в Лийт: там беше отделено специално помещение за разследване на убийството.

Той обаче искаше папките на Ребус за Линц и беше дошъл лично за тях, следвайки поговорката „На вълка вратът е дебел, защото сам си върши работата“.

— Реших да ти спестя усилията — обяви той.

— Последният джентълмен — похвали го Ребус, оглеждайки съдържанието на хлебчетата. — Прасетата заплашен вид ли са?

— Свих половин парче бекон от тебе. — Хоган измъкна тлъста ивичка от устата си и я захвърли в кошчето. — Пожалих те: холестерол и разни други али-бали, знаеш. Нали си ми приятелче.

Ребус остави хлебчето настрани, отпи от минералната вода — идеята на Хоган за сутрешно питие — и преглътна. Какво е холестеролът пред СПИН?

— Бърсалката снесе ли нещо?

— Главно скръб. Затръшка се още щом чу новината. — Хоган избърса ръце: край на закуската. — Не е срещала никого от предполагаемите приятели. Никога не е отговаряла на телефона му. Не е забелязала никаква промяна у него напоследък. Не го смята за масов убиец. Цитирам: „Ако беше убил толкова много хора, щях да зная.“

— Тая добре ли е?

Хоган сви рамене.

— Получих само много положително описание на Линц и признание, че му дължи някаква сума, тъй като й е плащал в аванс.