Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 102

Ребус се канеше да каже нещо остро, но се въздържа, нуждаеше се от помощта на Невестулката много повече, отколкото последният — от неговата. Питаше се колко ли лайна още ще трябва да преглътне от Кафърти и докога. Цял живот? Не сключи ли договор с Дявола?

Заради Сами би сторил много повече.

Вкъщи пусна диска с „Рокендрол съркъс“, прескачайки парчетата преди „Стоунс“.

Индикаторът на телефонния секретар премигваше усърдно. Три съобщения: първото беше от Хоган.

— Получи ли резултатите от телефонната компания?

Не и до момента, когато излезе от офиса. Второ съобщение: Абърнети.

— Разбрах, че си ме търсил. Ще се обадя утре.

Ребус се втренчи в телефонния секретар, като че ли му се искаше да го накара някак да измъкне повече от Абърнети, да получи поне намек къде се намира. Секретарят обаче бе преминал на последното съобщение: Бил Прайд.

— Джон, опитах се да се свържа с теб в офиса, оставих съобщение. Но знам, че искаш бърза информация за онези отпечатъци. Пробвай да се свържеш с мен, намирам се на телефон…

Ребус го набра веднага. Беше два часът след полунощ, но Бил ще му прости.

След около минута в слушалката прозвуча сънлив женски глас.

— Извинявам се много — започна Ребус. — Бил там ли е?

— Ще го събудя.

Неясен диалог, после някой вдигна слушалката.

— Искам да знам всичко за отпечатъците.

— Господи, Джон, когато ти казах да се обадиш, не съм имал предвид малките часове на нощта!

— Важно е.

— Знам. Как е тя.

— Все така.

Прайд се прозя шумно.

— По-голяма част от тях са на собственика на колата и жена му. Открихме обаче и още един комплект. Проблемът е, че изглеждат детски.

— Защо мислиш така?

— Имам предвид размера.

— Много възрастни имат малки ръце.

— Може би…

— Улавям скептицизъм.

— Най-вероятна е една от следните две версии. Първата: Сами е ударена от някой, откраднал колата, за да се повози. Знам какво мислиш в момента, но и това се случва. Второ, отпечатъците са на ограбилия колата след удара.

— На детето, взело касетофона и касетите, така ли?

— Да.

— Няма ли някакви други отпечатъци? Дори частични?

— Колата е чиста, Джон.

— А отвън?

— Същите три комплекта отпечатъци на вратите плюс един на Сами отпред. — Нова шумна прозявка. — Какво ще кажеш за твоята теория сега?

— Все още е валидна. Професионалист с ръкавици.

— Помислих и за тая възможност. Но май няма кой знае колко професионалисти наоколо.

— Така е. — Ребус мислеше за Невестулката: „Ползвам услугите на мазен гадняр, за да се добера до вонящ плужек.“ Никога не си бе разрешавал подобно нещо. Този път обаче имаше лични причини.

Не смяташе, че ще се стигне до съд.

18.

— От адресника му не изскочи ли нещо?

— Бавна работа. Стари номера, вписани са хора, отдавна сменили адресите си или дори починали. Спънахме се и в номера на няколко благотворителни организации, музеи, една или две галерии. — Хоган направи пауза. — А как стоят нещата при теб?

Ребус отвори чекмеджето си, извади листи от факс.

— Чакаха ме тая сутрин. Тук са „засекретените“ обаждания на Линц — онези, които е искал да останат в тайна.