Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 100
Иън Ранкин
— Май сте натрупал доста опит в това отношение.
— И то горчив.
Жената замълча.
— Много ли държите да говорите с него?
— Много.
— Оставете ми телефона си и когато се обади следващия път, ще го подсетя да ви потърси.
— Благодаря. — Ребус й продиктува номерата на домашния си телефон и на мобифона.
— Нещо друго?
— Нищо. Само го помолете да се обади. — Ребус се замисли за миг. — Търсил ли го е някой друг?
— Искате да знаете дали някой друг е искал да се добере до него? Защо?
— Просто… всъщност няма значение. — Не искаше да й каже, че е полицай. Боеше се да не я подплаши. — Наистина няма причина — повтори той.
Докато затваряше телефона, някой му поднесе още едно кафе.
— Ще подпалиш слушалката.
Пипна я с пръст. Доста бе загряла. Но в този момент телефонът зазвъня и той пак я грабна.
— Инспектор Ребус.
— Джон, Сайобан е.
— Здрасти! Как вървят нещата?
— Джон, помниш ли онова момче? — Сериозен глас с нотка на предупреждение.
— Кое? — Усмивката изчезна от гласа му.
— Дани Симпсън. Оня със срязания череп. Лакеят на Телфорд.
— Какво за него?
— Току-що научих, че е серопозитивен. Домашният му лекар се обади в болницата.
Кръв в очите на Ребус, в ушите му, по шията…
— Бедното момче. — Гласът му прозвуча спокойно.
— Трябваше да го каже още тогава.
— Кога?
— Когато го карахме в болницата.
— Тогава мозъкът му бе ангажиран с куп други неща, а освен това имаше опасност да загуби част от черупката си.
— За Бога, Джон! Опитай се да останеш сериозен поне за минутка, по дяволите!
Тя почти крещеше и някои колеги от съседните маси го погледнаха озадачено.
— Трябва да си направиш веднага тест за СПИН!
— Спокойно, ще стане. Как е той?
— Изписаха го, но не е добре. Упорито се придържа към версията си.
— Усещам ухание на скъп лосион след бръснене: адвокатът на Телфорд в действие, нали?
— Чарлс Гроул? О, тоя е толкова хлъзгав! Като плужек е, не, като амеба!
— Няма да му пращаш картички за Свети Валентин и така си спестяваш разходите.
— Джон, престани. Не се бави, телефонирай в болницата и се свържи с доктор Джоунс. Ще ти определи приемен час и ще направи теста веднага. Резултатът обаче няма да е окончателен: има три месеца инкубационен период.
— Благодаря ти, Сайобан.
Ребус върна бавно слушалката на място и замислено потропа с пръсти по нея. Страхотно — направо забележително! Ребус полага всички възможни усилия да се добере до Телфорд, прави се на добрия самарянин за един от хората му, заразява се от него със СПИН и умира. Втренчи се в тавана.
— Страхотен номер, Господи.
Телефонът пак зазвъня.
— Централата слуша — обяви той.
— Ти ли си, Джон? — Пейшънс Ейткън.
— Само той и никой друг.
— Исках само да се осведомя дали уговорката за тази вечер остава.
— Честно казано, Пейшънс, не съм сигурен дали ще съм… не знам как да…
— Искаш да отмениш срещата, така ли?
— Съвсем не! Просто имам спешна работа в болницата.
— Да, разбирам.
— Не разбираш. Не става дума за Сами, а за мен.
— Какво има? Станало ли е нещо?
И той й разказа за поредния гаден номер на Оня, Големия…