Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 100

— Май сте натрупал доста опит в това отношение.

— И то горчив.

Жената замълча.

— Много ли държите да говорите с него?

— Много.

— Оставете ми телефона си и когато се обади следващия път, ще го подсетя да ви потърси.

— Благодаря. — Ребус й продиктува номерата на домашния си телефон и на мобифона.

— Нещо друго?

— Нищо. Само го помолете да се обади. — Ребус се замисли за миг. — Търсил ли го е някой друг?

— Искате да знаете дали някой друг е искал да се добере до него? Защо?

— Просто… всъщност няма значение. — Не искаше да й каже, че е полицай. Боеше се да не я подплаши. — Наистина няма причина — повтори той.

Докато затваряше телефона, някой му поднесе още едно кафе.

— Ще подпалиш слушалката.

Пипна я с пръст. Доста бе загряла. Но в този момент телефонът зазвъня и той пак я грабна.

— Инспектор Ребус.

— Джон, Сайобан е.

— Здрасти! Как вървят нещата?

— Джон, помниш ли онова момче? — Сериозен глас с нотка на предупреждение.

— Кое? — Усмивката изчезна от гласа му.

— Дани Симпсън. Оня със срязания череп. Лакеят на Телфорд.

— Какво за него?

— Току-що научих, че е серопозитивен. Домашният му лекар се обади в болницата.

Кръв в очите на Ребус, в ушите му, по шията…

— Бедното момче. — Гласът му прозвуча спокойно.

— Трябваше да го каже още тогава.

— Кога?

— Когато го карахме в болницата.

— Тогава мозъкът му бе ангажиран с куп други неща, а освен това имаше опасност да загуби част от черупката си.

— За Бога, Джон! Опитай се да останеш сериозен поне за минутка, по дяволите!

Тя почти крещеше и някои колеги от съседните маси го погледнаха озадачено.

— Трябва да си направиш веднага тест за СПИН!

— Спокойно, ще стане. Как е той?

— Изписаха го, но не е добре. Упорито се придържа към версията си.

— Усещам ухание на скъп лосион след бръснене: адвокатът на Телфорд в действие, нали?

— Чарлс Гроул? О, тоя е толкова хлъзгав! Като плужек е, не, като амеба!

— Няма да му пращаш картички за Свети Валентин и така си спестяваш разходите.

— Джон, престани. Не се бави, телефонирай в болницата и се свържи с доктор Джоунс. Ще ти определи приемен час и ще направи теста веднага. Резултатът обаче няма да е окончателен: има три месеца инкубационен период.

— Благодаря ти, Сайобан.

Ребус върна бавно слушалката на място и замислено потропа с пръсти по нея. Страхотно — направо забележително! Ребус полага всички възможни усилия да се добере до Телфорд, прави се на добрия самарянин за един от хората му, заразява се от него със СПИН и умира. Втренчи се в тавана.

— Страхотен номер, Господи.

Телефонът пак зазвъня.

— Централата слуша — обяви той.

— Ти ли си, Джон? — Пейшънс Ейткън.

— Само той и никой друг.

— Исках само да се осведомя дали уговорката за тази вечер остава.

— Честно казано, Пейшънс, не съм сигурен дали ще съм… не знам как да…

— Искаш да отмениш срещата, така ли?

— Съвсем не! Просто имам спешна работа в болницата.

— Да, разбирам.

— Не разбираш. Не става дума за Сами, а за мен.

— Какво има? Станало ли е нещо?

И той й разказа за поредния гаден номер на Оня, Големия…