Читать «Врагове по неволя» онлайн - страница 293

— А може и да се е безпокоял, че работиш за Организацията на военнослужещите хомосексуалисти?

— И това също.

Кимнах, защото имаше основание. Колкото и да обичам армията, тя е доста праволинейна организация. Прочута е с тази праволинейност. „Конформизъм“ и „еднаквост“ са почти пълни синоними на самата дума „армия“. Зелената машина просто не може да приеме алтернативните начини на живот.

— Затова ли го направи? Затова ли се специализира в делата на военнослужещите хомосексуалисти?

— Може би да, отчасти. Нали не си помислял, че го правя, защото самата аз съм лесбийка?

— Не, по дяволите!

Тя се разсмя, защото знаеше, че лъжа.

— Значи си решила да посветиш живота си на кръстоносен поход заради брат си? Прав ли съм?

— Само отчасти. Много обичам Томас и се гордея с него. Не обичам армията, но не мога да разбера защо тази страна отказва да му разреши да води войска в битка. На него и още неколкостотин хиляди като него. Сигурно пак щях да избера тази сфера, но след като брат ми бе намесен, нещата станаха малко по-лични.

— И после какво? Ти реши, че ако някой разбере, че двамата сте брат и сестра, твоята работа за Организацията би могла да разкрие неговата сексуалност?

— И двамата си го помислихме.

— Въпреки това можеше да ми кажеш.

— Не, не можех. След като го арестуваха, стана още по-важно да се запази тайната. Ако във военния съд научеха, че съм му сестра, щяха да ме отхвърлят като адвокат.

Очевидно беше права.

— Ами Уайтхол? — попитах. — Откъде се е сдобил с това име?

— Карлсън е името на комуната, където съм се родила аз, нали така? Дай да видим дали ще отгатнеш как се казва най-близкият град.

— Чакай да помисля. Да не би да е Смитсвил?

Тя ме перна по брадичката. Като добре обучен юрист, моите дедуктивни способности са остри като бръснач.

Отпих още една дълга глътка за успокоение на нервите. Четири седмици бях чакал с нетърпение, за да си изясня всичко това. Най-накрая рекох:

— Ей, за онази сутрин…

— Коя сутрин?

— Господи, пак ли ще я играем тази сценка?

— Добре, за онази сутрин…

— Настина беше по работа. Кълна се, че беше така. Просто се опитвах да облекча положението на брат ти.

Навярно можех да го кажа и по десет други начина, но защо да не си поиграя, а? Тя ме погледна право в очите и изцяло избягна темата.

— Чувал ли си нещо за Бейлс? Или той просто изчезна в нощта?

— Не, заловиха го — съобщих й аз.

— Наистина ли?

— Да. Всъщност се криел някъде из Филипините, като използвал фалшив паспорт. Но пребил някаква проститутка и когато ченгетата го арестували, информирали американското посолство.

— Откъде научи?

— Няма да ми повярваш, ако ти кажа.

— Опитай.

— Добре. В мига, в който го задържали, той заявил, че иска адвокат. И няма да се сетиш кого е поискал.

Тя започна да се смее.

— Не, наистина — казах. — Председателят на Военния съд лично ми се обади да попита дали ще поема делото му.