Читать «Врагове по неволя» онлайн - страница 294

— И ти отказа ли?

— Как смяташ?

Тя се ухили самодоволно.

— Казах му, че ще си помисля — уточних.

Нослето й се сбръчка наистина очарователно. След това погледна часовника си, стана, после се наведе и ме целуна. По средата на челото. Безстрастна целувка, все едно беше баба ми. Уф!

— Знаеш ли, Шон, ти наистина свърши добра работа — добави тя със загадъчна усмивка. — И не го казвам просто ей така. Имаше моменти, когато Али и аз наистина се съмнявахме, че ще успееш да решиш случая. И аз наистина бях готова да сключа сделка, за да спечелим малко време.

Ако знаеше само половината от истината! Но никога не можех да й издам другата половина, затова само се изчервих и рекох:

— Ами, добре…

Усмивката й се разшири:

— Наистина, не бихме могли да минем без теб. Или без Бъз Мърсър. Колкото и да презирам ЦРУ то определено помогна в това дело. Предай му нашите благодарности, моля те.

Така зяпнах, че ченето ми щеше да се откачи. Понечих да кажа нещо, задавих се, опитах се да поема дълбоко въздух, но преди да успея да изрека нещо, тя се плесна по челото и каза:

— О, да, разбира се. Няма нужда да ми напомняш. И на Каръл Ким — също. Тя определено заслужава известно признание.

— Откъде… — заекнах. — О, господи! Бръмбарите. Вие сте ги поставили.

— Не ми се сърди, Атила — кимна тя. — Бяхме поставили подслушвателни устройства и в стаята на твоя предшественик. Точно така разбрахме, че от него изтича информация към юридическия съветник на Спиърс, което беше и причината да го уволня. Както ти казах и преди, просто нямаш представа как играе вашата страна. Определено се надявах, че мога да ти имам доверие, но при дадените обстоятелства трябваше да бъда сигурна.

И изведнъж малките късчета на мозайката започнаха да идват на местата си. Тя пак се усмихна.

— Не искам да ти го натяквам, но бяхме сложили бръмбари дори в болничната ти стая. Боже мой, онази малка съдебна сцена беше покъртителна! Кажи ми, какво беше изражението на Голдън, когато Мърсър приключи с показанията си?

Знаех какво крои. Опитваше се да отложи избухването ми. Затова изкрещях:

— Болничната ми стая?! Сложили сте бръмбари в проклетата ми болнична стая?

Тя кимна.

— Но как?

— Какво как?

— Не ми пробутвай тези глупости! Как, по дяволите, си успяла да го направиш?

— Е, не го направих лично. Беше капитан Бриджис. Той е пълноправен член на организацията на хомосексуалистите в армията, нали разбираш?

Предполагам, че съм изглеждал доста гневен, защото тъкмо се канех да река нещо, когато тя протегна ръка и сложи пръст върху устните ми.

— Слушай, преди да си казал нещо глупаво, само си спомни — ако не бяхме подслушвали, нямаше да те чуем да се обаждаш на Мърсър за опита за покушение пред Синия дом и Али нямаше да бъде там, за да попречи на Чой да те застреля.

В този миг аз най-сетне осъзнах как цялостно и дълбоко ме беше мамила Катрин Карлсън още от самото начало.

Знаела беше всичко, което възнамерявах да сторя. Беше ме манипулирала и експлоатирала като скумрия, захапала кукичката.