Читать «Врагове по неволя» онлайн - страница 291

Мария и Али, а и Уайтхол и всичко, свързано с това дело, ме накараха да се замисля по-дълбоко за това дали на подобни хора трябва да се разреши да служат открито във войската. Всъщност защо не? Нима тази страна наистина е толкова богата на патриоти, че може да си позволи да отблъсне онези американци, които са готови доброволно да пожертват няколко скъпоценни години от живота си, за да й служат? И я почакайте, да сте чували някой да се оплаква, че се събират данъци от гейовете, които открито признават, че са такива? Нали?

От друга страна, не съм толкова сигурен, че ние, хетеросексуалните, можем да се справим с такава ситуация. Може би това е наш проблем, а не техен. Но си остава проблем.

Имелда също се отби да ме види няколко пъти. Донесе ми пощата, както и шише с рициново масло, което според нея лекувало всичко. От време на време е ужасно старомодна. Третия път седна на леглото ми и ме нахока да престана да се преструвам на болен и да се връщам на работа. Никога не би си го признала, но знаех, че й липсвам.

Ами самата Имелда? Наистина ли беше лесбийка? Не, не мисля. Предполагам, че просто се беше опитала да пусне свежа струя въздух в задръстения ми мозък. Ако добре познавате Имелда, ще знаете, че тя няма нищо против да изиграе някоя сценка, когато това е в нейна полза. Като последния път, когато ме беше посетила в болницата в Корея. Всъщност не проверяваше как съм. Беше дошла да накара доктора да ме събуди, за да ме накара да се почувствам гузен и да направя последно усилие да спася Томи Уайтхол. Нали разбирате, Имелда си е такава. Прави всичко възможно работата да бъде свършена. Стара пушка, както се казва, чак до армейските си зелени долни гащи. И ако смятате Катрин за лукава, Имелда може да я бие на шах и насън.

Един ден си пуснах телевизора и какво да видя — министърът на отбраната на Северна Корея беше на посещение в Южна Корея и всички участници във всички коментарни предавания се надпреварваха да изразяват учудване от неочаквания пробив в отношенията между двете непримиримо враждуващи страни. Наричаха го истинско чудо, но то изобщо не беше такова.

Искам да кажа, че Северна Корея е изолирана, разорена, с милиони гладуващи и нещастни хора и независимо колко е упорита, всеки идиот може да разбере, че не й остава много, преди да се промени. Мисля си, че заговорът на Чой беше последният опит да стане по тяхному. И ако беше успял, севернокорейският министър на отбраната пак можеше да е на посещение в Южна Корея, но начело на тримилионната си армия. Разбира се, няма никакви гаранции, че в крайна сметка няма да стане точно така, но вероятността за това като че ли рязко спадна.

На втория ден от четвъртата ми седмица, точно когато си мислех, че ще се побъркам от отегчение, зърнах първата искрица надежда за спасение. Тя влезе с пружинираща стъпка в стаята ми, облечена в обичайния си раиран костюм с панталон, с доста издута торба под мишница. Първо не каза нищо. Грабна един стол и го постави под дръжката на вратата, представете си, за да я барикадира.