Читать «Врагове по неволя» онлайн - страница 295

Нищо чудно, че не настоя да сменим квартирите, когато открих бръмбарите. За нея не е характерно да се отказва толкова лесно. Защо тогава не проявих повече подозрителност? Но бръмбарите просто са били нейни. След като ги изрових и отидох при нея, тя изигра онази гневна сценка, после се остави да я уговоря, а накрая ги е монтирала отново.

Ами Имелда? Нали трябваше да проверява стаята ми всеки ден? По дяволите, два-три пъти дори ме беше уверила лично, че стаята ми е чиста. Значи… И тя е била посветена. А това означаваше, че може би и тя е член на… о, господи, на онази същата организация.

Опитах се да обмисля всички последици и странни ходове, но историята беше прекалено голяма и сложна, за да бъде разнищена така лесно. Оказа се, че съм танцувал в мрежата на Катрин от самото начало. Знаела е за севернокорейците. Знаела е всичко, което бях разкрил за полицейския участък в Итеуон.

Което, разбира се, означаваше, че е знаела също така, че между мен и Каръл Ким не е имало нищо романтично. Но беше изиграла ролята си като бродуейска звезда — с целувки, ритници и увещания ме беше превела през всички важни моменти.

Още едно парче от мозайката си падна на мястото. Изведнъж се сетих защо толкова отчаяно се стремеше да отпаднат обвиненията в извършване на хомосексуални актове и нерегламентирано общуване с редови войници. От всички обвинения към брат й тези далеч не бяха най-тежките и най-сериозните. Тогава защо точно тях? Защото е знаела, че брат й не е убил Ли — нали й беше брат. Защото беше следила напредъка ми, беше подслушала, че наближавам все повече и повече до истината, и беше сметнала, че в крайна сметка ще открия кой е убил Ли, затова е искала брат й да бъде оневинен по единствените две обвинения, които щяха да останат независимо от всичко — двете престъпления, които действително беше извършил.

Събрано вкупом, всичко това беше блестящо. Чувствах се толкова безнадеждно тъп, че едва не потънах вдън земя. Но защо не ми беше казала, че Мерит е детектив, или за подозренията му? Или че Уайтхол й е брат? Искам да кажа, какво би навредило това?

И тогава разбрах всичко. Или почти всичко. Може би и брат й също беше участвал в играта. Може би Томи Уайтхол умишлено беше укривал информация от мен, като по този начин ме бе принудил да увелича скоростта и да проуча по-дълбоко някои неща, които изобщо не бих проверил, ако двамата с Катрин просто бяха седнали срещу мен да ми разкажат всичко още в самото начало. Томи беше изчакал да изпадна в пълно объркване, да стигна до края на задънената улица и едва тогава ми беше казал за ключа от апартамента, който бе дал на Ли.

Разбирате ли, Катрин ме познава твърде добре. Искам да кажа, че нещата не опираха само до доверието, макар че и то несъмнено беше важна част от цялото. Тя просто знаеше какъв безумен и безпощаден състезателен дух може да се всели у мен. Знаеше колко усилено бях работил, за да я оставя на втори план, да спечеля лоялността на клиента й, да докажа, че съм по-добър оратор, по-добър следовател, по-добър адвокат. Знаеше, че ще си счупя краката, само и само да я изпреваря. И почти успях. Тя го бе нагласила перфектно.