Читать «Вечната нощ» онлайн - страница 16

От уважение към Еф, Фет устояваше на това обвързване, отричаше и собствените си чувства, и тези на Нора. Но взаимното им привличане сега беше по-видимо. В последния ден, преди да замине, Фет беше опрял крака си до този на Нора. Обикновен жест, от всяка гледна точка, но не и за човек като Фет. Той беше едър мъж, но невероятно внимателен по отношение на личното си пространство; нито търсеше, нито допускаше то да бъде на­рушено. Държеше се настрани и се чувстваше крайно неловко от повечето човешки контакти - но коляното на Нора се притиска­ше о неговото и сърцето му препускаше. Препускаше с надежда, защото му мина през ума: Тя стои. Тя не се отмества...

Помолила го беше да внимава, да се пази, а в очите й имаше сълзи. Искрени сълзи, докато го гледаше как тръгва.

Досега никой никога не беше плакал за Фет.

Манхатън

Еф се возеше на експресния влак номер седем към цен­търа, уловен здраво отвън на вагона. Стискаше задния ляв ъгъл на последната мотриса, дясната му обувка беше покачена на задната стъпенка, върховете на пръстите му бяха впити в рамката на про­зореца, поклащаше се с движението на влака по моста. Вятърът и черният дъжд шибаха пешовете на графитносивия му дъждобран, скритото му под качулката лице беше извърнато към ремъка на торбата с оръжията.

Навремето вампирите бяха принудени да се возят отвън по влаковете, които сновяха под Манхатън, за да не бъдат открити. През прозореца, под чиято очукана рамка беше забил пръстите си, Еф видя хора, които седяха и се клатушкаха с влака. Отчуж­дените погледи, безизразните лица - напълно обикновена гледка. Еф не ги гледа дълго, защото ако вътре пътуваха стригои, щяха да го забележат със своето регистриращо топлината зрение и това да доведе до крайно неприятно посрещане на следващата стан­ция. Еф все още беше беглец и образът му висеше из всички по­щенски станции и полицейски участъци из града; репортажите как е успял да убие Елдрич Палмър - ловко изфабрикувани от неуспешното му покушение - все още вървяха всяка седмица по телевизията и така името и лицето му оставаха на преден план в умовете на бдителните граждани.

Возенето с влак изискваше умения, които Еф беше развил с опита и нуждата. Тунелите всякога бяха влажни - миришеха на изгорял озон и стара смазка - и опърпаните и мръсни дрехи на Еф служеха като отлична маскировка и за гледане, и за мирис. Зака­чването за задната част на вагона изискваше преценка на времето и точност. Но Еф беше добър в това. Като дете в Сан Франциско той имаше обичая да се вози до училище отзад на трамвая. А на трамвая трябваше да се метнеш точно навреме. Подраниш ли, ще те разкрият. Закъснееш ли, трамваят ще те повлече и здравата ще се отъркаляш.

И в метрото Еф беше паднал няколко пъти - обикновено зара­ди пиянство. Веднъж, когато влакът зави под Тремънт авеню, той загуби стъпка, докато преценяваше къде да скочи, и се повлече след мотрисата, краката му заподскачаха неудържимо по релсите, докато не се претъркули настрани, пукна две ребра и рамото му се изкълчи - костта щракна леко, когато се удари в стоманения перваз от другата страна на линията. Едва избягна удара на на­срещния влак. Спаси се в една от сервизните ниши, замърсена с пикоч и стари вестници, и намести рамото си - обаче то го безпо­коеше през вечер. Ако се обърнеше и легнеше на него в съня си, острата болка го будеше.