Читать «Вечната нощ» онлайн - страница 15

Фет отгърна френската книга и не можа да разбере нищичко и от нея - това не беше изненада. Но някои от красивите гравюри бяха доста показателни - на една от илюстрациите, заемаща цяла страница, Фет видя нарисувани един стар човек и жена му, които бягаха от град, обхванат от свещен огън, а жената се превръщаше в прах. Даже и той знаеше тази история...

- Лот... - каза Фет. Няколко страници по-напред беше видял друга илюстрация: старият мъж бранеше две болезнено красиви крилати създания - изпратените от Бог архангели. Фет набързо затвори книгата и погледна корицата. Sadum et Amurah.

- Содом и Гомор - рече той. - Садум и Амура са Содом и Гомор... - И изведнъж почувства, че е овладял френския език. Спомни си една илюстрация от Occido Lumen, почти идентична с тази във френската книга. Не като стил или сложност, а като съ­държание. Лот брани архангелите от мъжете, които търсят да ги познаят.

Намеците бяха налице, но Фет общо взето не можеше да ги използва. Дори дланите му, едри и груби като бейзболни ръкавици, изглеждаха съвършено непригодни да боравят с Occido Lumen. Защо Сетракян беше го предпочел пред Еф за пазител на книгата? Еф беше по-умен, несъмнено, много по-начетен. По дяволите, той вероятно владееше и шибания френски. Но Сетракян знаеше, че Фет би умрял, преди да допусне книгата да попадне в ръцете на Господаря. Сетракян познаваше Фет добре. И го обичаше - търпелив и грижлив като стар баща. Твърд, но съчувстващ, Сетракян никога не накара Фет да се мисли за прекалено тромав или неосведомен; тъкмо обратното - той обясняваше всичко с голямо внимание и търпение и караше Фет да се чувства част от нещо. Накара го да се почувства на място.

Емоционалната празнота в живота на Фет беше запълнена по най-неочакван начин. Когато Еф започна да става все по-нестаби- лен и вманиачен, което започна още в първите дни в тунела и се засили, след като излязоха на повърхността, Нора взе да се опира повече на Фет, да му се доверява, да му дава утеха и да я търси от него. С времето Фет научи как да откликва. Започна да се възхи­щава на твърдостта на Нора пред лицето на такова смазващо отчаяние; толкова други се бяха предали или на безнадеждността, или на лудостта, или пък, подобно на Еф, бяха допуснали отча­янието да ги промени. Нора Мартинес явно беше видяла нещо у Фет - може би същото като стария професор - едно първич- но благородство, по-прилично на това на някое товарно добиче, отколкото на човек, нещо, което самият Фет не осъзнаваше дос­коро. И ако това негово качество - издръжливост, решителност, безкомпромисност, каквото и да е - го правеше по някакъв начин по-привлекателен за Нора при сегашните крайно тежки обстоятелства, толкова по-добре, смяташе той.