Читать «Вечната нощ» онлайн - страница 18

Влакът забави скорост и приближи станцията Гранд сентръл - и точно навреме. Еф попремести хватката от външната страна на вагона, борейки се с изтощението, здраво заловил своите са- моръчно изработени куки. Беше недохранен, сега беше толкова слаб, колкото като първокласник в гимназията. Привикнал бе с непрестанната мъчителна празнина под лъжичката; знаеше, че не­достигът на витамини и протеини засяга не само костите и мус­кулите, но и ума му.

Преди влакът да спре напълно, Еф скочи върху чакъла между двете линии. Търкулна се на лявото си рамо и вещо се приземи. Размърда пръсти, прогони приличното на артрит схващане на кокалчетата и пусна куките. Задната светлина на влака се изгуби някъде напред и той чу скърцането на стоманените колела по сто­манените релси - металически писък, към който слухът му така и не привикна.

Обърна се и закуцука в обратната посока, по-навътре в тунела. Беше минавал по този път достатъчно често, та да не се нуждае от уреда за нощно виждане, за да се добере до другия перон. Третата релса не беше пречка - покрита с дървен капак, тя всъщност беше удобно стъпало към изоставената площадка.

На покрития с плочки под лежаха строителни материали от прекъснат в самото си начало ремонт: скеле, камара парчета от маркучи, увити в найлон нови тръби. Еф бутна назад влажната си качулка и извади от торбата уреда за нощно виждане; сложи го на главата си и намести лещата пред дясното око. Доволен, че нищо не е поместено след последното му минаване, той тръгна към не- маркираната врата.

В най-натоварените времена, преди идването на вампирите, всеки ден половин милион души прекосяваха полирания под от тенесийски мрамор на Гранд конкърс някъде над главата му. Еф не можеше да рискува и да влезе в главния терминал - половинакровата чакалня предоставяше малко прикрития - но се беше качвал на тесните метални пътечки на покрива. Оттам наблюда­ваше паметниците на отминалата епоха: забележителни небос­търгачи като този на МетЛайф или Крайслер билдинг, мрачни и притихнали в нощта. Покатерил се беше над високите колкото два етажа изходи на вентилацията, на покрива на терминала, за да застане с лице към Четиридесет и втора улица и Парк авеню, между грамадните статуи на римските божества Минерва, Хер­кулес и Меркурий над големия часовник със стъкло от Тифани. От централната част на покрива свеждаше поглед на повече от сто стъпки под себе си към приличната на катедрала станция. По- близо не смееше да иде.

Еф отвори вратата и с помощта на уреда се взря в пълната тъмнина оттатък. Слезе по две високи стълби, после мина през друга незаключена врата в дълъг коридор. По стената му вървяха дебелите тръби на отоплението, което още работеше, та те бумтяха от жегата. Докато стигне до следващата врата, Еф плувна в пот.