Читать «Вечната нощ» онлайн - страница 14

Фет бе развълнуван. Дори изпитваше увереност. Беше като да държи заредена пушка, обаче без спусък. Трябваше му само дето­натор.

Фет беше видял със собствените си очи как група вампири разкопават един геологично активен участък с гейзери край Рейкявик, наречен Черното езеро. Това доказваше, че Господаря не знае къде точно се намира мястото на неговия произход - не мястото, където е роден, а калта, от която за пръв път се е надигнал във вид на вампир.

Тайната на това място се съдържаше в Occido Lumen. Фет трябваше да стори едно нещо, което още не беше успял: сам да дешифрира книгата и да го намери. Да приличаше Occido Lumen по­вече на точен наръчник за изтребване на вампири, Фет щеше да съумее да следва инструкциите. Книгата обаче бе пълна с налудничави изображения, странни алегории и съмнителни твърдения. Чертаеше пътя назад през човешката история, направлявана не от ръката на съдбата, а от свръхестествената хватка на Древните. Текстът го объркваше, объркваше и останалите. Ето тук най-много му липсваше успокояващото богатство на знанията на стария професор. Без него Occido Lumen бе за тях точно толкова полезна, колкото и ядрената бомба без детонатора.

Но и това беше някакъв напредък. Неизтощимият ентусиазъм на Фет го накара да се качи на палубата. Улови се за релинга и заг­леда развълнувания океан. Тази вечер ръмеше солен всепроникващ дъждец; нямаше силни валежи. Изменената атмосфера беше направила корабоплаването по-опасно, времето в морето беше по-непредсказуемо. Корабът се движеше през ято медузи. Медузите бяха превзели по-голямата част от открития океан, ядяха хайвера и блокираха и малкото слънчева светлина. Понякога се носеха на рояци с ширина от по няколко мили и закриваха водната повърхност като коричка на пудинг.

Плаваха на десетина мили от брега на Ню Бедфорд, Масачузетс, което припомни на Фет едно от по-интересните сведения в работните бележки на Сетракян, събрани и оставени от него заедно с Occido Lumen. Старият професор предаваше един раз­каз за флотилията на Уинтроп от 1630 година, която прекосила Атлантика десет години след Мейфлауър и довела втората вълна пилигрими в Новия свят. Един от корабите, Хоупуел, докарал три неназовани товара, затворени в хубави дърворезбовани сандъци. След като пристанали в Сейлъм, Масачузетс, и после се преместили в Бостън (заради обилието на питейна вода там), условията за заселниците станали жестоки. Двеста от тях били загубени през първата година, като гибелта им била приписана на болест, ала истинската причина била друга: те станали жертва на Древните, след като неволно пренесли стригоите в Новия свят.

Смъртта на Сетракян остави у Фет огромна празнота. Липсваха му скъпоценните мъдри съвети, както и компанията на ста­реца, но най-много му липсваше неговият ум. Убийството му не беше просто смърт, а съдбоносен удар върху бъдещето на човешкия род - и това не беше преувеличение. Излагайки се на голям риск, Сетракян им бе дал тази свещена книга, Occido Lumen, но не и начина, по който да я разшифроват. Освен книгата, Фет из­следваше и страниците, и подвързаните с кожа бележници, които съдържаха дълбоките херметически размишления на стареца и тук-там дребните му домакински наблюдения, списъци за бакалски стоки и сметки.