Читать «Вечната нощ» онлайн - страница 17

Но сега от опит се беше научил да намира стъпенките и цепна­тините по задната страна на вагоните. Познаваше всички влакове и всички вагони - и даже беше измайсторил две къси абордажни куки, с които за секунди да се закачва за хлабавите стоманени па­нели. Изкова ги от хубавите сребърни прибори в гудуедъровото домакинство и те от време на време му служеха и като оръжие за близък бой със стригоите.

Куките бяха прикрепени към дървени дръжки от краката на махагоновата маса, получена като сватбен подарък от майката на Кели. Само ако знаеше... Тя никога не беше харесвала Еф - не беше достатъчно добър за нейната Кели - а сега би го харесвала дори по-малко.

Еф извърна глава и отърси малко влагата, за да погледне през черния дъжд към сградите от двете страни на бетонния виадукт високо над булевард Куийнс. Някои сгради оставаха съсипани, порутени от пожарите по време на превземането, или пък разгра­бени и отдавна изоставени. Части от града изглеждаха като раз­рушени по време на война - и така си беше.

Други се осветяваха от изкуствена светлина, градски зони, възстановени от хората под надзора на фондацията Стоунхарт по заповед на Господаря: светлината беше жизненоважна за ра­ботата в един свят, който беше тъмен по двадесет и два часа в ка­лендарен ден. Електропреносната мрежа по цялата планета беше прекъснала след първите електромагнитни импулси в резултат от многобройните ядрени детонации. Високият волтаж изгори кабелите и потопи по-голямата част от света в благоприятна за вампирите тъмнина. Хората много бързо осъзнаха ужасяващия и жесток факт, че една раса от същества с по-голяма сила е овладяла планетата и човекът е заменен на върха на хранителната верига от някакви същества, чиито биологични нужди изискваха изхранва­не с кръв. Паника и отчаяние пометоха континентите. Заразени­те армии замлъкнаха. По време на консолидацията след Нулевата нощ, докато новата отровна атмосфера продължаваше да ври и да се мъти горе, вампирите установиха нов ред.

Щом приближи Куийнсбъро плаза, влакът забави скорост. Еф отлепи крак от задната стъпенка и увисна от сляпата страна, за да остане незабелязан откъм перона. Тежкият непрестанен дъжд беше добър само за едно: прикриваше го от бдителните кърваво­червени очи на вампирите.

Чу как вратите се плъзват и отварят, как хората се потътрят на­вън и навътре. Автоматичните съобщения за станциите изжужаха от говорителите. Вратите се затвориха и влакът потегли отново. Еф пак се улови за рамката на прозореца с разранените си пръсти и загледа как сумрачният перон чезне от очите му плъзга се по­край линията като света от миналото, свива се, избледнява, погъл­нат от мръсния дъжд и от нощта.

Влакът скоро се мушна под земята, далеч от проливния дъжд. След още две станции влезе в тунела Стейнуей под Ийст ривър. Тъкмо модерните удобства като това - удивителната възмож­ност да се пътува под бързите води на реката - допринесоха за погубването на човешката раса. Вампирите, по природа неспо­собни сами да прекосят движеща се вода, можеха да заобиколят подобни препятствия чрез тунели, самолети и други средства за бърз превоз.