Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 152
Рон Лафайет Хаббард
Когато спрях да кашлям и да хриптя, опитвайки се да извадя шампанското от белите си дробове, изскърцах:
— Къде сте оставили пистолетите за дуел? Ще го убия това дете!
Адора каза:
— Погледни го клетото момиче. Уплашил си го до смърт! — След това приближи лицето си близо до ухото ми и каза със смъртоносен глас: — Ще направиш каквото ти казваме, двуженецо.
Отвърнах слабо:
— Но вече няма какво да се снима! Двете момичета са задоволени.
— Трябват ни демонстративни снимки — каза Тийни. — Как мога да си направя домашното без точни и подробни примери? Ако нямам какво да изучавам, въобще няма да се справя!
— Чуваш ли? — попита ме Адора. — Просто ни кажи какво искаш, Тийни.
— Ами състезателите по фигурно пързаляне трябва да снимат себе си, за да подобрят техниката си. Ти сама каза така, Пинчи. А пък аз още нямам такива снимки.
— Разбира се — каза Адора благосклонно.
— Можеш ли да работиш с апарата? — попита Тийни, като паркира дъвката си върху главата на една статуетка на Афродита.
— Разбира се — каза Адора. И го взе. — Сега какво точно искаш?
Роклята на Тийни незабавно хвръкна във въздуха.
Аз продължавах да седя върху канапето. Тя се приближи и застана пред мен. Погледна критично надолу и поклати глава.
— Така няма да стане — каза тя.
Обърна се към Адора.
— Онова, от което имаме нужда, е малко музика — каза Тийни. — Току-що купих най-новата плоча с неопънк рок, изпълнявана от „Непослушните момчета“. Ей тука е в чантичката ми. Имаш ли нещо против да я пусна?
Тя веднага щеше да постави 45-оборотната плоча върху стереото, но аз я взех от ръката й. Всичко, което имаше нещо общо с Тийни, беше смъртоносно. Човек трябваше да бъде предпазлив.
На етикета пишеше:
НЕОПЪНК РОК
ПОУКА
За деца от началните училища
Одобрено от Международната асоциация на психолозите
Образователна песничка
Непослушните момчета:
Бифър, Поукър, Слайдър и Уауи
О, Боже, по дяволите! Това бяха само някакви детски измишльотини и щом психолозите я одобряваха, трябва да е добра.
— Давай — казах аз.
Тя изкусно нагласи стереото на 45 оборота и го нагласи така, че плочата да се повтаря отново и отново. Увеличи много звука и плочата тръгна. Иглата слезе надолу.
Шест разбиващи удара от там-тами, последвани от три бумтящи удара от тимпани. ПОУ-ПОУ-ПОУ-ПОУ-ПОУ-ПОУ! БУМ-БУМ-БУМ! И после се повтори. А след това продължи просто да повтаря! Енергична, властна, дива, примитивна!
Всички в стаята започнаха да се гърчат в ритъма на тези барабани. Тийни беше с широко отворени очи, тактуваше по бедрата си и с крака.
После хленчовете и стенанията на електронни инструменти. После някакъв хорал, подобен на племенна монотонна песен:
