Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 153
Рон Лафайет Хаббард
И тогава със съвсем нормален глас, в края се чу:
„Та това е поуката, малки дечица. Никога не «бибипайте» роботи“.
Жените в стаята почти бяха стигнали до „бибип“ от ритъма.
Помислих си, че съм прочел грешно етикета. Скочих и грабнах плочата от диска на грамофона, преди да успее да започне отново. Да, беше одобрена от Международната асоциация на психолозите и заглавието й беше „Поука“.
Тийни я измъкна от ръцете ми. Тя я постави обратно върху диска. Песничката започна отново: ПОУ-ПОУ-ПОУ-ПОУ-ПОУ-ПОУ, БУМ-БУМ-БУМ!
Тя влезе в ритъма й.
— Не е ли мечтателно? — каза тя с блажена усмивка, която караше преголямата й уста да изглежда като гладна пещера. Тя погледна, за да види дали Адора е готова. После се обърна към мен:
— Хайде, каубой, да заемаме първата поза!
Тя посегна и ме издърпа на крака толкова бързо, че халатът ми излетя назад.
Тя се облегна назад и ме погледна с изненадан израз на лицето си. Щракна с пръсти.
БЛЯС!
Адора беше направила снимката.
Тийни посегна да ме сграбчи. Бързо се опитах да й плесна ръцете и да се отскубна.
БЛЯС!
Беше странно: върху ретината ми се отпечата израз на страхопочитание от лицето й.
Но точно сега вече нямаше нищо подобно на страхопочитание у Тийни. Тя ритмуваше с крака музиката. Отново си вдъхнах увереност, защото си помислих, че музиката я разсейва.
Но не!
Тя внезапно ме сграбчи за реверите на халата и го разтвори.
Опитах се да я хвана за китките, за да я махна от себе си. Но тя беше поставила ръцете си с дланите върху гръдния ми кош и ме отблъскваше.
БЛЯС!
Върху ретината ми се отпечата израз на ужас. Но вече го нямаше.
Музиката продължаваше и бумтеше. Тялото й се уви около моето, като ме драскаше. Марихуаната и музиката се въртяха в главата ми.
Тийни внезапно се спусна на колене.
Бързо я сграбчих за раменете и се опитах да я вдигна.
БЛЯС!
Тогава тя стана, но аз бях изненадан! Тя ме шамароса право в лицето!
Смъртоносна обида!
Покана за дуел!
О, това беше вече твърде много от едно тийнейджърче!
Исках да я убия!
Тя се опита да избяга от мен, но задната част на коленете й се удари в леглото.
БЛЯС!
Изразът на лицето — страх, който за момент се отпечата върху ретината ми, вече го нямаше — за това бях сигурен.
Да я убия щеше да ми достави огромно удоволствие!
Тя се завъртя и се опита да избяга, като се покатери върху леглото.
Сграбчих я за плитката.
Тя се облегна! На мен!
БЛЯС!
Изпънах дланта си, за да я плесна с размазващ удар отзад.
— Ще те науча как ще ме обиждаш ти мен! — изръмжах аз.
Но Тийни се смееше!
Тя се обърна по гръб и се хвана за корема от смях.
Адора се смееше.
Кенди се смееше.
Майк и Милдред се смееха.
За нищо на света не можех да разбера на какво се смеят.
Прибрах се в стаята си, като тропах шумно с крака, и затръшнах вратата.
Легнах си и загледах кръвнишки в тъмнината.
Побъркано тийнейджърско чудовище!
Да върви ПО ДЯВОЛИТЕ образованието й!
Все още ги чувах как се кикотят в другата стая!
О, казах си, докато ръфах възглавницата, когато Ломбар най-сетне си свърши работата с тази планета и не се нуждае повече от нея, какво удоволствие ще бъде да я взривя. Особено ако Тийни е в средата на катаклизма. Това нямаше да бъде много скоро!