Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 150

Рон Лафайет Хаббард

— Считайте, че ме няма — каза Тийни, а големите й бадемови очи гледаха умоляващо. — Обещавам да бъда много тиха и много добра. Обичам зрелищните спортове, но даже няма да надавам възгласи. Обещавам.

Не можеше да се спори с пет жени. Разтворих халата си и Майк, високата, нещо пребледня.

— Исусе! — възкликна тя.

Другите веднага разбраха, че тя има намерение да се откаже от покупката в последната минута, казвайки, че в крайна сметка артикулът не й трябва.

Те я сграбчиха. Събуха й половинките с връзки, обърнаха я с главата надолу и я изтърсиха от панталона й. Ризата й полетя из въздуха, последвана от много мъжествените елементи на бельото й. Бюст-компресорът й падна в кошчето за отпадъци.

— След тази нощ — каза й Адора — никога няма да го поискаш повече.

Адора застана зад мен и ме ръгна мощно.

— Захващай се с нея, скъпи съпруже. Миденообразният връх на леглото завибрира и когато заплаши да се срути, Кенди бързо го сграбчи. Близо под мен лицето на Майк издаваше изненада, когато тя каза:

— О, в крайна сметка той не е фалшив! О, ти си чудесен!

Получих висока оценка! Тя беше…

БЛЯС!

За секунда си помислих, че ме застигна синя светлина от нагласен за приземяване космически кораб и веднага се приготвих да изпадна в безсъзнание. Обаче не. Огледах се наоколо.

Тийни! Това „бибипано“ дете имаше апарат със светкавица! Току-що беше направила снимка.

Да върви по дяволите. С голяма решителност се върнах към работата си. Адора се усмихваше опростително, а Майк тананикаше тихо и монотонно:

— О, ти, скъпи!

Милдред поклащаше глава в очакващ ритъм, когато Майк извика с треперещ от вълнение глас:

— Никога, никога, никога не съм изпитвала нещо толкова прекрасно. Истински МЪЖ!

Усмихнах се злорадо на комплимента и се концентрирах, докато тя стенеше.

БЛЯС!

Ето го пак! „Бибипка“ му, съвсем ми отне вниманието!

Скръцнах със зъби и отново се захванах.

Тийни се бореше с апарата си. Държах я под око. Трябваше да реагирам по-бързо от нея!

Цялото легло се разтърси и миденообразният връх се опита да падне, обаче Кенди го сграбчи и го задържа.

Починах си за секунда задъхан и тогава се усмихнах подигравателно на Тийни. Бях я изпреварил!

Адора застана на обичайното си място, веднага щом Майк дойде на себе си. А Майк възкликна: „Да, о, да, наистина, категорично! Това беше краят на хапането и драскането, както и на използването на полски колбаси вместо вибратор“.

Беше ред на Милдред, но честно да си кажа, малко се чувствах напрегнат. Нерви.

Кенди се държа чудесно. Тя ме отведе под душа, пусна го и това малко ми помогна. Няколко минути по-късно се върнах. Милдред лежеше на леглото с дръпнат до брадичката чаршаф и ме гледаше замислено.