Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 154

Глава втора

Изтощен от работата си тази вечер, както и от яростта, придружени с марихуана и шампанско, изпаднах в неспокойна дрямка само за да се разбудя от един кошмар, в който колкото и упорито да се опитвах, не можех да запаля фитила, който щеше да взриви Земята.

Когато се опитах да погледна часовника си, разбрах две неща: имах ужасна болка в черепа и беше осем часа вечерта.

От предната стая не идваха никакви звуци. Очевидно бяха отишли да вечерят, а след това и на някакво представление, както правеха често.

Взех си студен душ, като опитвах да се отърва от главоболието. Не свърши, работа. Но душът изведнъж ме накара да осъзная, че аз пренебрегвам истинската причина, заради която трябваше да понеса всички тия родилни мъки: Хелър!

Като кълнях човека, който сега даже беше насъскал тийнейджъри срещу мен, се избърсах бързо и открих екраните.

Екранът на Крек бе все още празен, а този на Кроуб не ме интересуваше. Но с екрана на Хелър нещата стояха другояче. Той беше доста замъглен, но не можеше да се сгреши. Хелър беше все още в морето.

Въздъхнах с облекчение. Бях станал навреме, за да видя как ще го взривят на парчета, докато се опитва да акостира в Атлантик сити. И каква радост щеше да бъде ТОВА след всичките неприятности, които той ми беше причинил!

Нощта беше тиха и спокойна. В небето се отразяваше някакво блещукане, което трябва да беше Атлантик сити. Патрулният катер стоеше като мъртъв във водата. Хелър се приготвяше да влезе!

О, знаех, че мога да разчитам на началника на пристанището: те не обичат взривени кораби да им задръстват каналите. Хелър, казах си, този път добре ще загазиш, и се надявам на Бога, че Ломбар е премахнал връзката ти с Великия съвет, защото тази вечер може да ти гръмне главата. Ах, какво удоволствие ще бъде да видя това!

Той провери дали оперативните светлини на патрулния плавателен съд светят ясно. После отиде до една маса за географски карти и разтвори една, която показваше Източното крайбрежие на САЩ и Атлантическия океан около Бермуда. Хелър погледна в един справочник и откри дяволския триъгълник. Пишеше, че е зона на юг от Бермуда, където се знае, че са изчезвали кораби поради никога неустановени причини. Той набеляза тази зона с моливче на картата и начерта една линия към нея, след което прочете курса, откъдето той беше встрани от Атлантик сити, до Дяволския триъгълник. Очевидно не успя да локализира много точно мястото, защото нарисува много питанки върху картата.

После отиде в лоцманската кабина при контролните устройства и отново включи на скорост моторите за бавен ход напред. Като използваше руля, той върна плавателното средство към курса, който току-що беше открил, и после заключи отвън автопилота.

Хелър се обърна към бордовия дневник и като имитираше почерка, написа: „20.12 часа морското чудовище ни каза къде да разрешим мистерията около Дяволския триъгълник. Следваме го със стандартната скорост, курс 152 градуса Т. Ще разкрие тайната, след като получи кафе.“