Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 151

Тийни имаше неприятности с апарата си. Адора й помагаше да го нагласи. Възвърнатата ми страст се изпари.

— Без такива неща повече! — казах ядосано. — Изпратете я в къщи веднага!

— Ами образованието й — каза Адора.

— И пукнат „бибип“ не давам дали ще стане двойкаджийка — казах аз. — Веднага я махнете оттук!

— О, пфу, пфу, уф, уф — каза Адора, — нямаш никакъв усет. Въобще не разбираш младите.

А аз имах проблем. Адора ми донесе една цигара с марихуана. Тя ми я пъхна в устата и я запали. Дръпнах си. Адора ме удари в стомаха и аз буйно издухах дима. Тя напъха „джойнта“ в устата ми и когато си поех дъх отново, влезе един цял покрит със смог град. Закашлях се, но димът беше влязъл в дробовете ми. Стените започнаха да се отдръпват и да се приближават.

Адора ме накара да седна и ме остави да пуша спокойно. Майк се приближи, залитайки, и седна до мен. Очите й бяха пълни с учудване, когато ме погали по рамото. Това доста повдигна духа ми и аз започнах да добивам увереност.

Адора ме дръпна към леглото някак убеждаващо.

Милдред ме наблюдаваше с очакване как приближавам.

Кенди провери дали черупката на върха на леглото е по-добре закачена към стената, но то вече беше започнало да се клати. Тя погледна преценяващо надолу към леглото.

Майк се усмихваше със замечтан поглед на познавач, когато започнаха стенанията.

БЛЯС!

Веднага скочих от леглото!

Трябваха ми няколко секунди, за да разбера отново, че не става въпрос за приземяване на космически кораб.

Преголемите устни на Тийни се усмихваха сладко.

— Тази беше добра — каза тя. — Тя изглеждаше точно така, сякаш умира!

— Убийте това дете — казах ядно на Адора.

— Е, защо се разстройваш от такава дреболия? В края на краищата беше само артистичност от страна на момичето. Образованието и изкуството вървят ръка за ръка. Тя видя нещо, което искаше, и го засне.

— Ще я убия — казах аз.

Адора ме върна на канапето. Запали още една цигара с марихуана. Кенди намери малко шампанско. Изпих го между дръпванията и започнах да се успокоявам.

Милдред вършееше и стенеше в леглото.

— Нито една снимка повече! — казах аз.

— Няма повече да правя така — каза Тийни.

Адора ме поведе отново към леглото утешително.

Кенди застопоряваше върха на мидената черупка, тъй като отново беше започнала да се люлее. Майк, все още със замечтан поглед, започна да клати глава в ритъм, докато гледаше.

Скърцах със зъби от усилие.

Кенди бързо сграбчи върха на леглото, тъй като нещо подобно на земетресение заплаши да го срине.

Седнах триумфално с насмешлива усмивка към Тийни. Въпреки нея бях успял!

Когато Милдред се свести, Адора отново беше там в ролята си на продавач. Нямаше липса на купувачи.

— Мъже, мъже, мъже — прошепна Милдред — Винаги ми давайте мъже! — Това беше доста добър атестат. Тя лежеше със замечтан поглед и мъркаше като котка.

Кенди ми даде още една чаша шампанско и аз я вдигнах като тост за самия себе си. Гълтах мехурчестото питие и ми беше останала още половин чаша, когато чух глас:

— Сега Тийни иска още малко снимки.