Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 140

— Нямаше жива душа — отвърна Хелър.

Ченгето заклати глава слисано и погледна нагоре и надолу по дока.

Морти спря таксито си със скърцане на спирачки пред офиса на началник дока. Хелър отиде при него.

— Ето — каза Морти, — от мен за теб. Десет сандвича с пастърма и един специален морски, с много чесън. Освен това шест бутилки безалкохолна бира. Но не отидох заради това. Човече, ще имаш нужда от това! — Той пъхна някакъв пакет в ръцете на Хелър. — Драмамин. Хапчета против морска болест, приятел. Ти си шофьор и не знаеш в какво се въвличаш. Да ти кажа честно, това море е опасно. Вълните са високи колкото Емпайър Стейт Билдинг!

— Леле, благодаря! — възкликна Хелър.

— Доскоро, приятел. Но се върни към нещо здравословно, като шофирането. — Морти тръгна с голяма скорост, като междувременно се блъсна в една полицейска кола.

Барни отново се появи.

— За кого да напишем фактурата за продажба? Бреговата охрана ще иска да я види.

— „Клоуз Шейвс Инк.“ — отвърна Хелър.

Бях на път напълно да полудея! Тия тъпи ченгета го имаха в ръцете си! Цялата ситуация беше побъркана!

Хелър напъха документите в джоба си и слезе надолу в моторницата за излизане в океана, която подскокна, когато той стъпи на борда. Той изучи управляващите механизми. Някой отвърза въжето и му го хвърли.

Хелър стоеше зад предното стъкло, а слънцето блестеше по хромираните управляващи механизми. Едната му ръка беше върху руля. С другата махна на Барни и началника на дока и те му отговориха.

Хелър даде малко газ и морският скиф подскочи като пришпорен.

Като изхвърли две гигантски струи пяна, скифът полетя навътре по Хъдсън и направи вираж, когато зави на юг!

Мощният рев на работещите мотори вдигна съда високо над водата. Той ускоряваше, рееше се.

ХЕЛЪР СЕ ИЗМЪКВАШЕ!

Глава пета

Бреговата охрана!

Бяха я споменали два пъти. А, да! Вече знаех точно по какъв начин да го спра. Но ми трябваше още малко информация.

Когато небостъргачите се погледнеха от ускоряващия плавателен съд през белите пръски пяна, те минаваха като ограда от колове.

През този ясен пролетен ден нямаше вятър, като се изключи появяващия се от време на време лек полъх. Всъщност облаците се отразяваха в синия Хъдсън!

Хелър бърникаше някакво контролиращо устройство, прикрепено чрез връвчица към един жирокомпас. Той очевидно се чудеше какво е това и как работи. Не му отне дълго време.

Хелър се вгледа в една осева линия зад предното стъкло. Погледът му мина покрай подпората на фордека и фиксира Статуята на свободата няколко мили отпред. Той натисна превключвателя на контролиращото автопилота устройство и напълно пренебрегвайки гъмжилото от трафик по реката, отвори вратата на стълбата от палубата до кабината, която водеше надолу под фордека.

Там имаше две тесни легла, тоалетна масичка и дребна печка, както и мивка, място толкова малко, че не можеше да стоиш прав там. Той отвори едно чекмедже и намери куп морски карти. Бързо ги разгледа, взе две, които му трябваха, и се върна на лоцманското място. Провери автопилота. Морският скиф се носеше право напред към Статуята на свободата, която беше все още на няколко мили отпред. Яхтата мина близо под кърмата на един голям контейнеровоз без много да му мисли.