Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 142

— „Бибипка“ му! — изкрещях аз. — НАПРАВЕТЕ нещо!

Моряк втора категория Дайси каза:

— Съжалявам, мистър. Това просто е някой от шайката на Наркотичи, който отива да прибере пратката наркотици на някой чуждестранен товарен кораб близо до Санди Хуук. Защо бреговата охрана да се интересува от него?

— Арестувайте го! — изръмжах аз.

— Там, където е сега, няма ограничение на скоростта. Не може да бъде арестуван, освен ако е без клаксон за мъгла, а и аз не го видях да изхвърля през борда нещо, с което да замърси пристанището.

Взрях се изцъклен в екрана. Хелър минаваше с рев покрай Статуята на свободата. Той вдигна ръка към статуята така, сякаш отвръщаше на поздрава й с вдигнат факел. Той погледна няколко пъти към моста „Верацано“ и се приготви да обръсне най-западната точка на Бруклин, за да мине през Нероуз.

Дойде ми страхотна идея.

— Лодката е открадната!

— Задръжте така, моля — каза човекът от охраната на Нюйоркския пристанищен трафик.

Хелър пренастрои автопилота. Той погледна наляво точно към мястото, с което говорех — Форт Джей.

Моряк втора категория Дайси се върна на телефона.

— Съжалявам, сър, току-що се обадих на началника на дока на Хъдсънското пристанище и той каза, че току-що са я продали на „Клоуз Шейвс Инк“. Така че лодката не е открадната, сър.

— „Бибипка“ му! — изкрещях аз. — Дайте ми да говоря с командващия офицер!

По линията се чу дълга серия щракания. После някакъв много сърдит старчески глас:

— К’ва е цялата тая работа?

Казах застрашително:

— Един отчаян престъпник се измъква с морски скиф 329-478А.

— От ФБР ли сте?

— ДА!

— С кого разговарям?

Беше време да започна ожесточена борба, време да огъна фланга им и да се нахвърля върху тях. Бях помъдрял. Бях станал и смъртоносен.

— „Суиндъл и Крауч“, адвокатите на Роксентър.

— Исусе! — Аха, колко приятно шокиран глас! — Та какъв беше номерът, моля?

— Морски скиф 329-478А. Насочва се към Атлантик сити през Вътрешнобреговия морски път!

— Значи искате да го арестуваме?

— И да му сложите верига на краката. Освен това да го доведете в градската полиция на Ню Йорк!

— Ами няма да свърши работа, ако изпратим хеликоптер след него. Те нямат верига.

— Ще действате ли — изръмжах аз, — или да ви дам на военен съд?

— О, да, сър, да, сър, ще действаме. Само минута. Задръжте, моля! — Имаше пауза. А след това: — Бързият патрулиращ катер 81 тъкмо охранява в близост до Барнегът Лайт. Може да полети веднага на север и да пресече пътя му. Ще успее да направи контакт, доста преди той да е успял да е влязъл в тесния проток Манаскуан. Той все още ще бъде в Атлантическото разширение и няма да е навлязъл в защитените води навътре от брега.

— Този патрулиращ катер въоръжен ли е?

— О, да, сър. Отпред имат оръдие, което би могло да направи морския скиф на парчета. А номер 81 се движи малко по-бързо от бягащия съд. Сигурен съм, че ще се справи със задачата.

— Направете всичко „бибипано“ възможно, за да стане така! — скръцнах със зъби.

— О, да, сър! Можете да разчитате на бреговата охрана, когато се отнася до интересите на Роксентър. Името ми е Грампър. Капитан Джордж С. Грампър от Бреговата охрана на Съединените щати…